Добре дошли в сайта на Европа Директно Хасково!

Посетете още

Обща информация за Европейския съюз

ЕС е уникално по рода си икономическо и политическо партньорство между 28 европейски държави, покриващи голяма част от континента.

ЕС е създаден след Втората световна война. Първите му стъпки са за насърчаване на икономическото сътрудничество, тъй като се смята, че търгуващите помежду си страни са икономически зависими една от друга и по този начин е по-вероятно да бъдат избегнати конфликти. Резултатът е създаването на Европейската икономическа общност (ЕИО) през 1958 г. и засилването на икономическото сътрудничество между шест държави: Белгия, Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия и Франция. Оттогава бе създаден огромен единен пазар, който продължава да се развива, за да достигне пълния си потенциал.

От икономически към политически съюз

Създаден като чисто икономически съюз, ЕС прераства в организация, обхващаща множество области на политиката – от помощи за развитие до околна среда. Смяната на името от ЕИО на Европейски съюз (ЕС) през 1993 г. отразява това.

Европейският съюз се основава на върховенството на закона: цялата му дейност се основава на договори, приети доброволно и демократично от всички страни членки. Тези обвързващи споразумения определят целите на Съюза в многобройните му области на дейност.

Мобилност, растеж, стабилност и единна валута

Вече половин век Съюзът гарантира мир, стабилност и благоденствие. Той спомогна за повишаването на жизнения стандарт и въведе единната европейска валута - еврото.

Благодарение на премахването на граничния контрол между страните членки, гражданите могат да пътуват свободно из по-голямата част от континента. Освен това вече е много по-лесно да се живее и работи в друга страна от Европа.

Единният или „вътрешният“ пазар е основният икономически двигател на ЕС, който позволява свободното движение на стоки, услуги, пари и хора. Развитието на този огромен ресурс е сред основните цели на ЕС, за да се гарантира, че гражданите извличат максимална полза от него.

Права на човека и равенство

Една от основните цели на ЕС е подкрепата за правата на човека както на европейско, така и на международно равнище. Човешко достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и спазване на човешките права – това са основните ценности на Съюза. С подписването на Лисабонския договор през 2009 г.Хартата на основните права на ЕС събира в един документ всички тези права. Европейските институции и правителствата на държавите членки са правно задължени да ги защитават, когато прилагат законодателството на ЕС.

Прозрачни и демократични институции

Разраствайки се, ЕС остава съсредоточен върху изграждането на по-прозрачни и демократични институции на управление. Пряко избраният Европейски парламент получава по-големи правомощия, а на националните парламенти, работещи съвместно с европейските институции, е отредена по-важна роля. Европейските граждани от своя страна имат достъп до непрекъснато нарастващ брой канали за участие в политическия процес.

Държави, членки на ЕС (година на присъединяване)

• Австрия (1995)

• Белгия (1958)

• България (2007)

• Германия (1958)

• Гърция (1981)

• Дания (1973)

• Естония (2004)

• Ирландия (1973)

• Испания (1986)

• Италия (1958)

• Кипър (2004)

• Латвия (2004)

• Литва (2004)

• Люксембург (1958)

• Малта (2004)

• Нидерландия (1958)

• Обединеното кралство (1973)

• Полша (2004)

• Португалия (1986)

• Румъния (2007)

• Словакия (2004)

• Словения (2004)

• Унгария (2004)

• Финландия (1995)

• Франция (1958)

• Хърватия (2013)

• Чешка република (2004)

• Швеция (1995)

Страни кандидатки за членство в ЕС:

• Албания

• бивша югославска република Македония

• Сърбия

• Турция

• Черна гора

Потенциални страни кандидатки

• Босна и Херцеговина

• Косово

Присъединяване към ЕС

Получаването на членство в ЕС е сложна и продължителна процедура. След като една страна кандидатка отговори на условията за членство, тя трябва да приложи правилата и разпоредбите на Съюза във всички области.

Всяка страна, която отговаря на условията за членство, може да кандидатства. Тези условия са известни като „критерии от Копенхаген“ и включват пазарна икономика, стабилна демокрация и върховенство на закона и приемане на цялото законодателство на ЕС, включително и на еврото.

Страна, която желае да се присъедини към ЕС, подава молба за членство до Съвета, който изисква от Комисията да оцени способността на страната да отговори на критериите от Копенхаген. Ако мнението на Комисията е положително, Съветът трябва да постигне съгласие за мандат за преговори. Тогава официално започват преговорите по отделните глави.

Поради много големия брой правила и регламенти на ЕС, която всяка страна кандидатка трябва да приеме като национално право, завършването на преговорите изисква време. Страните кандидатки са подкрепяни финансово, административно и технически по време на този предприсъединителен период.

Символи на ЕС

ЕС може да се разпознае по няколко символа, като най-известният е кръгът от жълти звезди на син фон.

12-те звезди в кръг символизират идеала за единство, солидарност и хармония сред народите в Европа.

Европейското знаме символизира както Европейския съюз, така и идентичността и единството на Европа в по-широк смисъл.

На него е изобразен кръг от 12 златни звезди на син фон. Звездите символизират идеалите за единство, солидарност и хармония между народите в Европа.

Броят на звездите няма нищо общо с броя на държавите членки, въпреки че кръгът е символ на единството.

Историята на знамето започва през 1955 г. Съветът на Европа, който защитава човешките права и подпомага европейската култура, приема настоящия дизайн за собствена употреба. През следващите години Съветът на Европа насърчава нововъзникващите европейски институции да приемат същото знаме.

През 1983 г. Европейският парламент решава, че знамето на Общностите трябва да бъде знамето, използвано от Съвета на Европа. През 1985 г. то е прието от всички лидери на ЕС като официална емблема на Европейските общности, които по-късно ще се превърнат в Европейски съюз. Всяка европейска институция има и своя собствена емблема.


Европейският химн

Мелодията, която символизира ЕС, е от Деветата симфония, композирана през 1823 г. от Лудвиг Ван Бетовен, когато той написва музиката към „Одата на радостта“ — лирическите стихове на Фридрих фон Шилер от 1785 г.

Химнът символизира не само Европейския съюз, но също и Европа в по-широк смисъл. Поемата „Ода на радостта“ изразява идеалистичната представа на Шилер за братство между всички хора — представа, която Бетовен споделя.

През 1972 г. Съветът на Европа приема мелодията на Бетовен „Ода на радостта“ за свой химн. През 1985 г. тя е приета от лидерите на ЕС за официалния химн на Европейския съюз. Химнът няма думи, а само музика. На универсалния език на музиката, този химн изразява европейските идеали за свобода, мир и солидарност.

Европейският химн няма за цел да замени националните химни на държавите от ЕС, а по-скоро да възхвалява ценностите, които те споделят. Химнът се изпълнява на официални церемонии с участието на Европейския съюз и по принцип на всякакви прояви от европейски характер.

Ден на Европа

Денят на Европа (9 май) е посветен на мира и единството в Европа. На тази дата отбелязваме годишнината от историческата Декларация на Шуман. В своя реч през 1950 г. в Париж Робер Шуман (френският външен министър по това време) споделя своята идея за нова форма на политическо сътрудничество в Европа, която ще направи войната между европейските народи немислима.

Неговата идея е да се създаде европейска институция, която да обедини и управлява производството на въглища и стомана. Само година по-късно е подписан договорът за създаване на подобна институция. Предложението на Шуман се счита за началото на това, което днес наричаме Европейски съюз.

Дни на отворените врати в институциите на ЕСИнституциите на ЕС отварят своите врати за обществеността. Присъединете се към празненствата и научете повече за Европейския съюз, като участвате в прояви и дейности за всички възрасти.

За да отбележат Деня на Европа институциите на ЕС отварят своите врати за обществеността. Местни служби на ЕС в Европа и в целия свят организират множество дейности и прояви за всички възрасти.

Всяка година хиляди хора участват в посещения, дебати, концерти и други прояви, които са посветени на Деня на Европа и имат за цел да се повиши осведомеността за Съюза.

Девизът на ЕС

Девизът на Европейския съюз е „Единство в многообразието? и се използва от 2000 г.

Той олицетворява начина, по който европейците се обединяват под формата на ЕС, за да работят за мир и просперитет и едновременно с това се обогатяват от многото различни култури, традиции и езици на континента.

Парични въпроси

Бюджетът на ЕС се финансира от няколко източника, включително процент от брутния национален доход на всяка държава членка. Той се изразходва за различни цели като повишаване на жизнения стандарт в по-бедните региони и гарантиране на безопасността на храните. Еврото е общата валута на повечето държави от ЕС.

Как се финансира ЕС?

ЕС получава приходи не само от вноските на държавите членки, но и от мита върху вноса на продукти от страни извън Съюза и процент от данъка върху добавената стойност (ДДС) във всяка страна.

Как се изразходва бюджетът на ЕС?

Бюджетът на ЕС се използва за финансиране на широк кръг от дейности – от развитие на селските райони и опазване на околната среда до защита на външните граници и утвърждаване на човешките права. Комисията, Съветът и Парламентът определят размера на бюджета и неговото разпределение. За реалното изразходване на средствата обаче са отговорни Комисията и държавите от ЕС.

Еврото

Еврото, което ежедневно се използва от около 338,6 милиона европейци, е най-осезаемото доказателство за сътрудничеството между държавите от ЕС. Ползата от общата валута се забелязва веднага от всеки, пътуващ в чужбина или пазаруващ онлайн от уебсайтове в друга страна от ЕС.

Икономическа и финансова криза

Правителствата на страните в ЕС, Европейската централна банка и Комисията предприеха енергични и непрекъснати действия за справяне с икономическата криза след нейното избухване през 2008 г. Всички те работят в тясно сътрудничество за подкрепа на растежа и заетостта, защита на спестяванията, поддържане на кредитиране на достъпна цена за предприятията и домакинствата, осигуряване на финансова стабилност и изграждане на по-добра система на управление за в бъдеще.

Факти и цифри

Основни факти и цифри относно институциите на ЕС, държавите-членки и икономиката на ЕС.

Живот в ЕС

Данните за нивата на просперитет, нагласите, разходите за образование и изучаването на езици разкриват някои от сходствата и различията между държавите-членки на ЕС.

Всяка страна от ЕС е различна. Това означава, че брутният вътрешен продукт (БВП) и прирастът на населението, например, могат да се различават много между отделните страни. Всяка страна има и свой собствен подход към ключови области на политиката като образованието.

Площ и население

ЕС покрива над 4 млн. km? и има 503 млн. жители — третото по големина население в света след Китай и Индия. По площ Франция е най-голямата държава в ЕС, а Малта е най-малката.

Икономика

Създаването на единен пазар и съответното увеличение на търговията и общата икономическа дейност превръщат ЕС в основна търговска сила. ЕС се стреми да поддържа икономически растеж чрез инвестиции в транспорта, енергията и изследователската дейност, като същевременно цели да сведе до минимум въздействието върху околната среда на по-нататъшното икономическо развитие.

Функциониращ като единен пазар от 28 страни, ЕС е основна световна търговска сила.

С икономическата си политика Съюзът се стреми да поддържа растеж, като инвестира в областта на транспорта, енергетиката и научните изследвания и същевременно свежда до минимум въздействието на икономическото развитие върху околната среда.

Измерване на икономиката на ЕС

Икономиката на ЕС – измерена въз основа на произведените стоки и услуги (БВП) – вече е по-голяма от тази на САЩ:

• БВП на ЕС за 2014 г. е бил 13 920 541 млн. евро.

Търговия

Въпреки че населението на ЕС е само 7 % от световното население, търговията на Съюза е около 20 % от световния внос и износ.

Около две трети от общата търговия на държавите от ЕС се извършва с други държави от Съюза.

Търговията бе засегната от световната рецесия, но ЕС остава най-голямата световна търговска сила с 16,4 % от световния внос през 2011 г. След Съюза се нареждат САЩ с 15,5 % и Китай с 11,9 %. ЕС е и най-големият износител с 15,4 % от общия износ. Делът на Китай е 13,4 %, а на САЩ – 10,5 %.

Заетост

Заетостта също бе засегната от глобалната икономическа криза и сътресенията в еврозоната.

Администрация на ЕС - персонал, езици и местоположение

ЕС изразходва около 6 % от годишния си бюджет за персонал, администрация и поддръжка на сградите си.

Европейската комисия е съставена от отдели, познати като генерални дирекции (ГД), които приблизително са равностойни на министерства. Всяка от тях се занимава с конкретна политическа област, като търговия или околна среда, и се ръководи от генерален директор, който се отчита пред комисар. Около 33 000 души работят за Европейската комисия.

В Европейския парламент 7652 души работят в генералния секретариат и в политическите групи. Към тях спадат членовете на Парламента и техния персонал. В Съвета на Европейския съюз около 3500 души работят в генералния секретариат.

Европейски години

Първата Европейска година през 1983 г. бе посветена на малките и средните предприятия (МСП) и занаятчийския сектор. Оттогава насам всяка година ЕС избира конкретна тема, за да насърчава дебата и диалога във и между европейските страни.

Целта е да се повишава осведомеността по определени теми, да се насърчава дебат и да се променя отношението. По време на много Европейски години се осигурява допълнително финансиране за местни, национални и трансгранични проекти по темата на съответната година.

Чрез Европейска година може също така да се изпрати силен политически сигнал за ангажимент от страна на институциите на ЕС и правителствата на страните членки, че темата ще бъде взета предвид в бъдещото разработване на политики. В някои случаи Европейската комисия може да предложи ново законодателство по темата.

Как се избира темата на Европейска година?

Комисията предлага темата, а Европейският парламент и правителствата на страните от ЕС я приемат.

Списък на Европейските години

2015 г. — Европейска година за развитие

2013 г. — 2014 г. — Европейска година на гражданите

2012 г. — Европейска година на активния живот на възрастните хора

2011 г. — Европейска година на доброволчеството

2010 г. — Европейска година на борбата с бедността и социалното изключване

2009 г. — Европейска година на творчеството и иновациите

2008 г. — Европейска година на междукултурен диалог

2007 г. — Европейска година на равните възможности за всички

2006 г. — Европейска година на мобилността на работещите

2005 г. — Европейска година на гражданството чрез образование

2004 г. — Европейска година на образование чрез спорт

2003 г. — Европейска година на хората с увреждания

2001 г. — Европейска година на езиците

1999 г. — Европейска година на действия за борба с насилието срещу жените

1998 г. — Европейска година на местната и регионалната демокрация

1997 г. — Европейска година срещу расизма и ксенофобията

1996 г. — Европейска година на ученето през целия живот

1995 г. — Европейска година на пътната безопасност и младите шофьори

1994 г. — Европейска година на храненето и здравето

1993 г. — Европейска година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията

1992 г. — Европейска година на безопасността, хигиената и защитата на здравето на работното място

1990 г. — Европейска година на туризма

1989 г. — Европейска година на информация за рака

1988 г. — Европейска година на киното и телевизията

1987 г. — Европейска година на околната среда

1986 г. — Европейска година на пътната безопасност

1985 г. — Европейска година на музиката

1984 г. — Европейска година на Европа на хората

1983 г. — Европейска година на МСП и занаятите


Исторически преглед на ЕС

1945 – 1959 - Мирна Европа - началото на сътрудничеството

Европейският съюз е създаден, за да се сложи край на честите и кървави войни между съседи, чиято кулминация е Втората световна война. От 1950 г. Европейската общност за въглища и стомана започва да обединява европейските страни икономически и политически, за да гарантира траен мир. Шестте страни основателки са Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Нидерландия. През 50-те години на 20-ти век в центъра на вниманието е Студената война между Изтока и Запада. Протестите срещу съветския режим в Унгария са потушени от съветски танкове през 1956 г.; а през следващата 1957 г. Съветският съюз става лидер в космическата надпревара, когато изстрелва първия космически спътник - „Спутник 1“. Също през 1957 г. с Договора от Рим се създава Европейската икономическа общност (ЕИО) или „Общия пазар“.


1960 – 1969 - „Бурните 60“ - период на икономически растеж

През 60-те години на 20-ти век се появява „младежката култура“, с групи като Бийтълс, привличащи огромни тълпи тийнейджъри където и да се появят, а това допринася за стимулиране на културната революция и за увеличаване на различията между поколенията. Периодът е благоприятен за икономиката, благодарение и на факта, че страните от ЕС спират да налагат мита при търговията помежду си. Те се споразумяват също за съвместен контрол над производството на храни, така че всички имат достатъчно храна, а скоро дори се появява излишък от селскостопанска продукция. Май 1968 г. остава в историята със студентските бунтове в Прага и много промени в обществото и поведението се асоциират с т. нар. „поколение '68“.


1970 – 1979 - Разрастваща се общност - първото разширяване

Дания, Ирландия и Обединеното кралство се присъединяват към Европейския съюз на 1 януари 1973 г., увеличавайки броя на страните членки до девет. Кратката, но ожесточена арабско-израелска война през октомври 1973 г. води до енергийна криза и икономически проблеми в Европа. Краят на последните крайнодесни диктаторски режими в Европа настъпва със свалянето на режима на Саласар в Португалия през 1974 г. и смъртта на генерал Франко в Испания през 1975 г. Регионалната политика на ЕС започва да прехвърля огромни суми за създаване на работни места и инфраструктура в по-бедните райони. Европейският парламент засилва влиянието си в делата на ЕС и през 1979 г. всички граждани за пръв път могат да избират депутатите в него пряко.


1980 – 1989 - Променящото се лице на Европа - падането на Берлинската стена

Имената на полския профсъюз „Солидарност“ и неговия ръководител Лех Валенса стават познати на всички в Европа и по света след стачките в корабостроителницата в Гданск през лятото на 1980 г. През 1981 г. Гърция става 10-ият член на ЕС, а след 5 години в него влизат и Испания и Португалия. През 1987 г. е подписан Единният европейски акт. Това е договор, служещ за основа на мащабна 6-годишна програма, насочена към решаване на проблемите със свободната търговия в рамките на ЕС, като по този начин се създава „единния пазар“. Голяма политическа промяна настъпва на 9 ноември 1989 г., когато Берлинската стена е съборена и границата между Източна и Западна Германия е отворена за пръв път от 28 години. Това води до обединението на Германия през октомври 1990 г.


1990 – 1999 Европа без граници

С рухването на комунизма в Централна и Източна Европа европейците стават по-близки съседи. През 1993 г. е завършено изграждането на единния пазар с „четирите свободи“ на движение на стоки, услуги, хора и пари. 90-те години на 20-ти век са десетилетието на два договора – Договорът от Маастрихт за Европейския съюз през 1993 г. и Договорът от Амстердам през 1999 г. Хората са загрижени за опазването на околната среда, а също и за това как европейците могат да действат заедно по въпросите на безопасността и отбраната. През 1995 г. в ЕС влизат три нови членки: Австрия, Финландия и Швеция. Малко селце в Люксембург дава името си на „Шенгенските“ споразумения, които постепенно позволяват на хората да пътуват без проверки на паспортите по границите. Милиони млади хора учат в чужбина с помощта на ЕС. Комуникациите са улеснени, тъй като все повече хора започват да използват мобилни телефони и интернет.


2000 — 2009 г. - По-нататъшно разрастване

Еврото е новата валута за много европейци. Датата 11 септември 2001 г. става синоним на „Войната срещу тероризма“, след като отвлечени самолети се блъскат в сгради в Ню Йорк и Вашингтон. Страните от ЕС започват по-тясно сътрудничество в борбата с престъпността.Политическите разделения между Източна и Западна Европа най-накрая са обявени за преодолени, когато цели 10 нови страни се присъединяват към ЕС през 2004 г., последвани от други две през 2007 г. През септември 2008 г. глобалната икономика е покосена от финансова криза, което довежда до по-тясно икономическо сътрудничество между държавите от ЕС. Договорът от Лисабон е ратифициран от всички държави от ЕС преди влизането му в сила на 1 декември 2009 г. Той осигурява на ЕС модерни институции и по-ефективни работни методи.


2010 г. — до наши дни - Десетилетие на възможности и предизвикателства

Новото десетилетие започва със сериозна икономическа криза, но и с надежда, че инвестициите в нови зелени и благоприятни за климата технологии, и по-тясното европейско сътрудничество ще доведат до траен растеж и благосъстояние.

В уникалната институционална рамка на ЕС:

• общите приоритети на Съюза се определят от Европейския съвет, който обединява национални и европейски лидери,

• пряко избираните европейски депутати представляват гражданите на ЕС в Европейския парламент,

• за интересите на ЕС като цяло следи Европейската комисия, чиито членове се определят от националните правителства,

• отделните правителства защитават своите собствени национални интереси в рамките на Съвета на Европейския съюз.

Определяне на програмата

Европейският съвет определя общите политически насоки на ЕС, но няма правомощия да приема закони. Съветът заседава поне два пъти на 6 месеца за по няколко дена, а в състава му влизат държавните или правителствените ръководители на страните от ЕС и председателят на Комисията.

Законодателен процес

Има 3 основни институции, които участват в законодателния процес на ЕС:

• Европейският парламент, който представлява гражданите на ЕС и се избира пряко от тях;

• Съветът на Европейския съюз, който представлява отделните държави-членки; председателството на Съвета на ЕС се извършва от държавите-членки на ротационен принцип;

• Европейската комисия, която представлява интересите на Съюза като цяло.

Заедно, тези три институции определят чрез „обикновената законодателна процедура“ (бивша „процедура за съвместно вземане на решения“) политиките и законите, които са валидни за целия ЕС. По принцип Комисията предлага нови закони, а Парламентът и Съветът ги приемат. След това те биват прилагани от Комисията и страните членки, като Комисията следи за правилното им въвеждане и изпълнение.

Европейски парламент

Пряко избирани от гласоподавателите в ЕС на всеки пет години, членовете на Европейския парламент (членове на ЕП) представляват гражданите. Заедно със Съвета на Европейския съюз („Съветът“) Парламентът е една от основните законодателни институции на Съюза.

Rue Wiertz/Wiertzstraat 60
B-1047 Bruxelles/Brussel
Belgique/Belgie
Тел: +32 2 284 21 11
Факс: +32 2 284 69 74

Европейският парламент има три основни роли. Той:

• обсъжда и приема европейски закони заедно със Съвета

• осъществява контрол над други институции на ЕС, по-специално Комисията, за да гарантира, че те работят демократично.

• обсъжда и приема бюджета на ЕС заедно със Съвета.


Приемане на европейски закони

В много области, като например защита на потребителите и околна среда, Парламентът работи съвместно със Съвета (представляващ националните правителства) за определяне съдържанието на законите на ЕС и за тяхното официално приемане. Този процес се нарича „обикновена законодателна процедура“ (бивша „процедура за съвместно вземане на решения“).

В контекста на Лисабонския договор кръгът от политики, попадащи в обхвата на тази процедура, нараства, давайки на Парламента повече правомощия да оказва влияние върху съдържанието на законите в различни области, включващи селското стопанство, енергийната политика, имиграцията и фондовете на ЕС.

Освен това, одобрението на Парламента е необходимо за други важни решения, като например разрешението за присъединяване на нови страни към ЕС.


Демократичен надзор

Парламентът оказва влияние над други европейски институции по няколко начина.

При назначаването на нова Комисия нейните 28 членове – по един от всяка страна на ЕС – не могат да встъпят в длъжност, докато Парламентът не ги е одобрил. Ако членовете на Европейския парламент не одобрят дадена кандидатура, те могат да отхвърлят целия списък с кандидати.

Парламентът може също така да призове Комисията да се оттегли по време на мандата си. Това се нарича "вот на недоверие".

Парламентът редовно проверява Комисията, като разглежда изготвените от нея доклади и като задава въпроси на нейните членове. Тук неговите комисии играят важна роля.

Членовете на ЕП разглеждат петиции от гражданите и създават анкетни комисии.

Когато националните лидери се събират за срещи на високо равнище на Европейския съвет, Парламентът изразява становище по темите от дневния ред.

Надзор над бюджета

Парламентът приема годишния бюджет на ЕС заедно със Съвета на Европейския съюз.

Парламентът има комисия, която наблюдава как се изразходва бюджетът и всяка година произнася своето решение по управлението на бюджета от страна на Комисията за предходната година.

Състав

Броят на членовете на ЕП за всяка държава е приблизително пропорционален на нейното население. Никоя страна не може да има по-малко от 6 и повече от 96 евродепутати, като общият им брой не трябва да надхвърля 751 (750 плюс председателя). Членовете на ЕП се групират по политическа принадлежност, а не по националност.

Местонахождение

Европейският парламент има три работни места – Брюксел (Белгия), Люксембург и Страсбург (Франция).

В Люксембург се намират административните служби (Генерален секретариат).

Заседанията на целия Парламент (пленарни заседания) се провеждат в Страсбург и в Брюксел. Заседанията на комисиите също се провеждат в Брюксел.


Други институции на ЕС

Други две институции имат жизненоважна роля:

• Съдът на ЕС, който гарантира върховенство на европейското право,

• Европейската сметна палата, която осъществява контрол върху финансирането на дейността на Съюза.

Правомощията и отговорностите на всички тези институции са заложени в Договорите, които са основата на всичко, което прави ЕС. В тях са определени и правилата и процедурите, които трябва да следват европейските институции. Договорите са предмет на споразумение от страна на президентите и/или министър-председателите на всички държави-членки на ЕС и се ратифицират от техните парламенти.

ЕС има и няколко други институции и междуинституционални органи с конкретни роли:

• Европейската централна банка отговаря за европейската парична политика,

• Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) подпомага върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, понастоящем Федерика Могерини. Тя председателства Съвета по външни работи и отговаря за изпълнението на общата външна политика и политика на сигурност, като същевременно гарантира последователност и координация на външните действия на ЕС.

• Европейският икономически и социален комитет представлява гражданското общество, работодателите и работещите,

• Комитетът на регионите представлява регионалните и местните власти,

• Европейската инвестиционна банка финансира инвестиционните проекти на ЕС и подпомага малките предприятия чрез Европейския инвестиционен фонд,

• Европейският омбудсман извършва проверки по жалби за административни нарушения от страна на институции и органи на ЕС,

• Европейският надзорен орган по защита на данните закриля неприкосновеността на личните данни на хората,

• Службата за публикации публикува информация за ЕС,

• Службата за подбор на персонал наема служители за институциите и други органи на ЕС,

• Европейското училище по администрация осигурява обучение в специализирани области за служителите на ЕС,

• множество специализирани агенции и децентрализирани органи изпълняват редица технически, научни и управленски задачи,

Работа в институциите на ЕС

В институциите на ЕС работят над 40 000 души от 28-те държави — членки на ЕС. Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) организира открити конкурси за подбор на служители за постоянни и временни позиции. Освен постоянен персонал ЕС също така набира договорно наети лица и срочно наети служители, предлага стажове и поддържа бази данни за експерти в различни области.

Всеки желаещ да работи за ЕС трябва да се обърне първо към Европейската служба за подбор на персонал (EPSO). На нейния уебсайт е обяснен процесът на подбор и са публикувани съвети относно подготовката за конкурси.

Назначаване на постоянни служители

EPSO организира открити конкурси за подбор на постоянни служители. Чрез поредица от тестове и оценки се проверяват уменията на кандидатите, за да се гарантира изборът на най-добрите от тях. Всяка година се организират конкурси за администратори, лингвисти, устни и писмени преводачи, секретари и други категории персонал.

EPSO набира служители за всички институции на ЕС:

• Европейския парламент – в Брюксел, Люксембург и Страсбург (Франция)

• Съвета на Европейския съюз – в Брюксел

• Европейската комисия – в Брюксел (Белгия) и Люксембург. Комисията е най-големият работодател сред институциите на ЕС - нейните служители работят в Европа и в служби по света. Съществуват множество специализирани работни места, например за хора с квалификации в областта на науката, езиците или статистиката/икономиката .

• Съд на Европейския съюз – в Люксембург

• Европейската сметна палата – в Люксембург

• Европейския икономически и социален комитет – в Брюксел

• Комитета на регионите – в Брюксел

• Европейския омбудсман– в Страсбург

• Европейския надзорен орган по защита на данните – в Брюксел.

Към която и институция да проявявате интерес, процедурата за подбор и видовете договор са едни и същи.

Постоянните служители се разделят на администратори и асистенти.

Администратори (AD)

Администраторите (AD) обикновено работят по създаване на политики и контрол върху прилагането на правото на ЕС, изготвят анализи и предоставят съвети. По принцип, за да участвате в конкурс за администратори, трябва да сте завършили висше образование след (минимум) тригодишен период на обучение.

Асистенти (AST)

Асистентите (AST) обикновено изпълняват поддържаща роля и са от изключително значение за вътрешното управление на институциите. По принцип, за да участвате в конкурс за асистенти, трябва да сте завършили (поне) средно образование.

Други процедури за подбор и набиране на персонал

Договорно наети лица

Договорно наетите служители се наемат за определени технически или административни задачи. Обикновено договорите са за ограничен период от време, първоначално най-често за шест до дванадесет месеца.

Временно наети лица

Временно наетите служители се наемат за специализирани или временни задачи, като продължителността на договора е до 6 години. Обяви за работа се публикуват на уебсайта на EPSO и на уебсайтовете на отделните институции и агенции.

Временно изпълняващи длъжности

Някои институции наемат също местен временен персонал за срок до шест месеца – главно за секретарска работа. В този случай набирането на служители се извършва чрез агенции за временна заетост.

Стажове

Седем институции също така предлагат стажове с продължителност от 3 до 5 месеца. Стажантите могат да са студенти, млади висшисти или лингвисти и изпълняват задачи, подобни на тези на администраторите с по-ниска степен. Подборът се организира от институциите (не от EPSO).

Сключване на договори за обществени поръчки

Служители за изпълнение на специфични задачи (поддръжка, столово хранене и др.) се набират чрез външни подизпълнители, които се избират посредством открити процедури за обществени поръчки. За повече информация вижте сайтовете за обществени поръчки на различните служби.

Командировани национални експерти

Командированите национални експерти обикновено са служители от публичния сектор в своята страна, командировани за определен период от време в институция на ЕС, за да споделят своя опит и да придобият знания за политиките и процедурите на Съюза. Командированите национални експерти се подбират чрез специална процедура, в която EPSO не участва. Постоянното представителство на вашата страна към ЕС може да ви информира за наличните възможности.

Експерти на ЕС

ЕС поддържа бази данни с имената и квалификациите на независими експерти, които могат да подпомагат институциите и агенциите в специфични области. Експертите създават и поддържат свой собствен защитен с парола профил с информация за своя професионален опит, образование и умения. Тези бази данни се поддържат от отделни институции и агенции (не от EPSO). Например Информационната служба на Общността за научноизследователска и развойна дейност (CORDIS) управлява базата данни за експерти , които работят по линия на Седмата рамкова програма на ЕС за научни изследвания.


Европа без граници

Шенгенското пространство или шенгенската зона представлява група от 25 европейски държави, които са премахнали граничния контрол помежду си.

Името на Шенгенското споразумение произлиза от люксембургското село Шенген през 1985 година. Почти всички държави-членки на Евросъюза прилагат споразумението. Изключение правят:

• Кипър, България, Румъния и Хърватия - не са изпълнили процедурите за прилагането му;

• Република Ирландия и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, които не членуват в ЕС, също прилагат шенгенските правила.

Пространството обхваща население от над 400 милиона души и територия от 4 312 099 квадратни километра.

Изпълняването на шенгенските правила означава премахване на граничния контрол с другите страни-членки, като едновременно с това се подсилва контролът над гражданите на държавите, които не са от шенгенското пространство. Правилата включват осигуряване на обща политика за краткосрочно пребиваващите граждани на трети страни (чрез шенгенска виза), съгласуваност на външния граничен контрол, полицейско сътрудничество (с възможност за пресичане на границите при необходимост), съдебно сътрудничество.

Паспортите или одобрените лични карти в Евросъюза трябва да се носят винаги при пътуване, като могат да бъдат проверявани най-често на места като летища, хотели или от полицията. Това зависи от законите в съответната държава и от споразуменията между отделните страни. Понякога има редовен граничен контрол и между самите държави-членки на Шенгенското пространство.

Разширяването на Европейския съюз е процеса на разрастване на Европейския съюз, при който се приемат нови държави членки.

Началото на процеса се поставя от шест държави, които основават Европейската общност за въглища и стомана през 1951 г. От тогава броят на държавите членки на ЕС се е увеличил до 27, след като България и Румъния стават членове на ЕС на 1 януари 2007 г.

Понастоящем Евросъюзът има 5 официални страни, кандидатки за присъединяване - Турция, Хърватия, Република Македония, Исландия и Черна гора, от които първите две вече са започнали преговори с ЕС. За в бъдеще броят на страните членки може да достигне 30 или повече, тъй като на Европейския съвет в Солун държавите от Западните Балкани получиха обещание за бъдещо членство, когато изпълнят копенхагенските критерии. Процесът на разширяване обаче засега е замразен, след като Франция и Холандия казаха "не" на Европейската конституция, която регламентира институционалната реформа в ЕС, позволяваща влизането на повече държави в Общността.

За да бъде присъединена към ЕС, желаещата страна трябва да отговори на икономически и политически условия, познати още като „копенхагенски критерии“ (установени след срещата на високо равнище в Копенхаген през юни 1993), които изискват наличието на стабилно демократично управление, което зачита правото на закона, и съответните свободи и институции. Съгласно Маастрихтския договор всяка страна членка на Европейския съюз, както и Европейския парламент, трябва да одобрят всяко едно разширяване.

Процесът на разширяване е основният двигател на друг по-общ европроцес, известен като „европейска интеграция“, който представлява засилване на сътрудничеството между държавите-членки на ЕС с цел постепенно хармонизиране на техните закони.

„Европа 2020“

Стратегията на Европа за растеж : растеж за устойчиво и богато на възможности за работа бъдеще

Като повечето останали региони в света Европа преминава през период на трансформации. Световната икономическа криза заличи постигнатия в продължение на много години икономически и социален напредък и разкри структурни слабости в европейската икономика. Междувременно различни дългосрочни предизвикателства като глобализацията, изчерпването на природните ресурси и застаряващото население стават все по-сериозни. Ако искаме да се приспособим към тази променяща се реалност, повече не можем да разчитаме на установените досега методи на действие. На разкритата от кризата структурна слабост на европейската икономика може да се отговори само с извършване на структурни реформи: реформи, основани на национални усилия, но и на европейски активи като единния пазар, общата търговска политика и други политики на равнището на ЕС. Ако искаме да запазим модела на европейската социална пазарна икономика в сегашния труден икономически климат, Европа трябва да бъде по-конкурентоспособна. За да се справят с предизвикателствата, през 2010 г. Европейският съюз и държавите членки поставиха началото на стратегия за устойчив растеж през идното десетилетие: стратегията „Европа 2020“. Посредством мерки за насърчаване на растежа, които подготвят икономиката на Европа за бъдещето, стратегията е насочена както към краткосрочните предизвикателства, свързани с кризата, така и към необходимостта от структурни реформи.

Намерете ни във

Анкета

От каква информация за Европейския съюз имате нужда?

Европейски структури и институции

Европейски политики

Човешки права

Трудови права

Финансиращи програми

Събития от европейско значение

Конкурси и състезания

Образование и стаж

Друго

Бюлетин

Посещения на сайта

 ТекущПредишен
За деня:3356
За седмицата:33430
За месеца:15631435
Общо:23812
Вашият IP: 54.80.230.230