Добре дошли в сайта на Европа Директно Хасково!

Посетете още

Електронен бюлетин на
Информационен център "Европа Директно - Хасково"
Брой 1 / 2.2021 г.

Информацията и мненията, публикувани тук, не отразяват задължително официалните становища на Европейския съюз и на Европейската комисия. Нито едно лице, действащо от името на Комисията, не носи отговорност за начина, по който горната информация може да бъде използвана.

Европейски информационен център „Европа Директно – Хасково“ е част от информационната мрежа EUROPE DIRECT и се подкрепя от Фондация център “Отворено образование“, Европейската комисия и Европейския парламент.

ВАЖНО! За да получите отговор на важните за Вас въпроси за Европейския съюз, от територията на всяка страна членка можете да използвате безплатната телефонна линия 00800 6 7 8 9 10 11.


За да публикуваме Ваши новини и/или обяви в електронния бюлетин, изпратете ги на europedirect_haskovo@abv.bg

Можете да се включите или изключите от списъка на абонатите на електронния бюлетин на Интернет страницата на "Европа директно - Хасково".

Минали броеве на Eлектронния седмичник можете да прегледате на Интернет страницата на "Европа директно - Хасково".

Новини от Европа

Ваксинацията срещу COVID-19: Евродепутатите призовават за европейска и глобална солидарност

Според евродепутатите ЕС трябва да продължи съгласуваните си усилия за борба с пандемията от COVID-19 и да предприеме спешни мерки за увеличаване на производството на ваксини, за да отговори на очакванията на гражданите.

По време на пленарния дебат проведен на 10.02.2021 г. с Португалското председателство и председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, евродепутатите коментираха настоящото положение със стратегията на ЕС за ваксиниране срещу COVID-19.

Много депутати подчертаха, че ЕС е взел правилните ключови решения, особено относно колективния европейски подход към ваксинацията и отстояването на правата на неговите граждани чрез поставяне на безопасността на първо място и прилагане на правилата на ЕС за отговорност.

Председателят У. фон дер Лайен защити избора на ЕС за колективно поръчване на ваксини, необходимостта от глобална солидарност и решението да не се прилагат съкратени процедури по отношение на безопасността и ефикасността на ваксините. Тя призна, че трябва да се извлекат поуки от грешките от миналото, тъй като „все още не сме достигнали желаните цели във връзка с борбата срещу вируса“.

Членовете на ЕП подчертаха, че решенията за излизане от кризата трябва да бъдат намерени в дух на солидарност – както между държавите членки, така и на световно равнище. ЕС носи отговорност за останалата част от света и трябва да гарантира справедливо разпределение на ваксините по целия свят, добавиха те, като отново подчертаха, че „никой не е в безопасност, докато всички не са в безопасност“.

Евродепутатите признаха, че ЕС е подценил предизвикателствата, свързани с масовото производство на ваксини, и че сега трябва да се предприемат конкретни мерки за засилване на производството като основен приоритет. Мнозина евродепутати призоваха Комисията да прилага съществуващите договори и същевременно да оказва подкрепа на държавите членки в техните стратегии за внедряване на ваксини.

За да се изгради доверието на гражданите в усилията за ваксиниране и да се избегне дезинформацията, ЕС трябва да „каже истината“, посочиха някои евродепутати. Във връзка с това мнозина припомниха необходимостта от прозрачност по отношение на договорите, както и от изчерпателни и ясни данни относно внедряването на ваксини на национално равнище.

Имайки предвид инвестираните значителни суми публични средства, редица евродепутати също призоваха за засилен парламентарен контрол върху изпълнението на стратегията за ваксините.

Вижте целия текст...

Кръгова икономика: евродепутатите призовават за по-строги правила за потребление и рециклиране в ЕС

  • Необходимо е въвеждане на обвързващи цели на ЕС до 2030 г. за използването на материали и отпечатъка от потреблението;
  • Директивата за екодизайн трябва да включва и продукти, които не са свързани с енергопотреблението;
  • Целите на Зеления пакт могат да бъдат постигнати единствено чрез модела на кръгова икономика.

Парламентът прие всеобхватни политически препоръки за постигането на икономика, която да бъде неутрална по отношение на въглеродните емисии, екологично устойчива, нетоксична и изцяло кръгова най-късно до 2050 г.

Докладът, приет на 10.02.2021 г. с 574 гласа „за“, 22 „против“ и 95 „въздържал се“, е изготвен в отговор на Плана за действие на Европейската комисия за кръговата икономика.

Необходимо е въвеждането на обвързващи цели до 2030 г. за използването на материали и отпечатъка от потреблението, които обхващат целия жизнен цикъл на всяка категория продукти, които са в обращение на пазара в ЕС, подчертават евродепутатите. Те също така призовават Европейската комисия да предложи специфични за съответните продукти и сектори обвързващи цели за рециклирано съдържание.

Парламентът настоява през 2021 г. Европейската комисия да представи ново законодателство, с което да бъде разширен обхватът на Директивата за екодизайн, като бъдат включени продукти, които не са свързани с енергопотреблението. Трябва да бъдат определени специфични за продуктите стандарти, така че продуктите на пазара в ЕС да функционират добре, да са трайни, да могат да се използват повторно, да могат да се ремонтират лесно, да не са токсични, да имат възможност за осъвременяване и рециклиране, да съдържат рециклирано съдържание и да са ефективни по отношение на ресурси и енергия.

В рамките на пленарния дебат евродепутатите също подчертаха, че постигането на целите на Зеления пакт ще бъде възможно единствено ако ЕС премине към модел на кръговата икономика и че тази промяна ще създаде нови работни места и възможности за бизнеса. Съществуващото законодателство в областта на отпадъците трябва да се прилага по-задълбочено, като са необходими и допълнителни мерки за ключови сектори и продукти като текстил, пластмаси, опаковки и електроника, добавиха евродепутатите.

Вижте целия текст...

Кръгова икономика: евродепутатите призовават за по-строги правила за потребление и рециклиране в ЕС

  • Механизмът е най-големият структурен елемент на пакета от стимули Next Generation EU
  • Осигуряват се безвъзмездни средства и заеми в размер на 672,5 млрд. евро за ограничаване на последиците от пандемията
  • Средствата ще подкрепят ключови области на политиката, като преход към зелена икономика, цифрова трансформация, готовност за действия при криза, както и политики, насочени към децата и младежите
  • Зачитането на принципите на правовата държава и на основните ценности на ЕС е предпоставка за получаване на финансиране

На 10.02.2021 г. Парламентът одобри Механизма за възстановяване и устойчивост, чиято цел е да помогне на държавите от ЕС да се справят с последиците от пандемията от COVID-19.

Регламентът относно целите, финансирането и правилата за достъп до Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) беше приет с 582 гласа „за“, 40 „против“ и 69 „въздържал се“. МВУ е най-големият структурен елемент на пакета за възстановяване Next Generation EU (Инструмента на ЕС за възстановяване), който възлиза на 750 млрд. евро.

Ограничаване на последиците от пандемията

Ще бъдат осигурени безвъзмездни средства и заеми в размер на 672,5 млрд. евро за финансиране на национални мерки, предназначени да смекчат икономическите и социалните последици от пандемията. В рамките на МВУ могат да бъдат финансирани също и свързани проекти, чието изпълнение е започнало на 1 февруари 2020 г. или след това. Средствата ще бъдат на разположение за период от три години, като правителствата на държавите членки могат да искат до 13% предварително финансиране за своите планове за възстановяване и устойчивост.

Допустимост за получаване на финансиране

За да бъдат допустими за финансиране, националните планове за възстановяване и устойчивост трябва да се съсредоточат върху ключови области на политиката на ЕС – прехода към зелена икономика, включително биологичното разнообразие, цифровата трансформация, икономическото сближаване и конкурентоспособността, както и социалното и териториалното сближаване. Плановете, съсредоточени върху реагирането при кризи и подкрепа за институциите да се подготвят за бъдещи кризи, както и политиките за децата и младежите, включително образование и умения, също са допустими за финансиране.

Най-малко 37% от бюджета на всеки план трябва да е предназначен за действия в областта на климата, а най-малко 20% – за действия в областта на цифровизацията. Плановете следва да имат трайно социално-икономическо въздействие, да включват всеобхватни реформи и стабилен инвестиционен пакет и да не носят значителни вреди на екологичните цели.

Регламентът също предвижда, че средства от МВУ могат да получат само държавите членки, ангажирани със защитата на принципите на правовата държава и основните ценности на Европейския съюз.

Диалог и прозрачност

Европейската комисия, която отговаря за мониторинга на изпълнението на МВУ, може да бъде приканена да изпраща свои представители на заседания на съответните комисии на Парламента на всеки два месеца с цел обсъждане на напредъка във връзка с възстановяването и реализацията на междинните и крайните цели от държавите членки. Комисията също така ще предостави на държавите интегрирана система за информация и мониторинг с цел осигуряване на съпоставими данни за това как се използват средствата.

Вижте целия текст...

ЕС и околната среда: Старите гори в България

Значителна част от бюджета на Европейския съюз за действия в областта на климата ще бъдe инвестиранa в биоразнообразието. Старите гори са последните кътчета дива природа, които са слабо повлияни от човека, пазят уникални примери за естествените процеси в природата и все още съхраняват генетичното и биологично разнообразие.

Инициатива за опазването на старите гори в България е на природозащитните организации WWF, Асоциация на парковете в България, Сдружение за дива природа БАЛКАНИ и на Министерство на земеделието и храните и Изпълнителна агенция по горите.

Приемането на амбициозен дългосрочен бюджет на Европейския съюз беше важно условие за възстановяването след COVID-19 и изграждането на екологосъобразна, дигитална и устойчива Европа. Увеличаването на средствата за периода 2021 – 2027 г. бе ключово за Европейския парламент, за да може да се гарантира развитието на основните програми на ЕС. Европейското финансиране помага на европейските, сред тях и на българските граждани, бизнеси, институции и инициативи. За да покаже значението на европейските средства в страната, Бюрото на Европейския парламент в България разказва три български истории за три ключови цели на Европейския съюз.

През 2020 г. инициатива за опазването на старите гори в България спечели голямата награда на публиката в конкурса за отличията „Натура 2000“, организиран от Европейската комисия. Наградата е признание за добре свършената работа от страна на природозащитните организации WWF, Асоциация на парковете в България, Сдружение за дива природа БАЛКАНИ и на Министерство на земеделието и храните и Изпълнителна агенция по горите от страна на държавата.

Инициативата за старите гори в България не е пряко финансирана от европейския бюджет, но е отличен пример за обединяване на усилията от страна на държавния и неправителствения сектор в името на една обща цел – природата. Приемайки природата като свой приоритет, Европейският парламент гарантира, че 30% от бюджетната рамка на ЕС до 2027 г. ще подкрепят климата и биологичното разнообразие.

В началото на 2021 г. се очаква Европейската комисия да представи стратегия за горите, въвеждаща правно обвързващи цели за възстановяване на природата, което ще осигури по-строга защита на горите. По този повод ЕП настоя ЕК да насърчи устойчивото управление на горските територии в ЕС.

Горите са ценни от социална, икономическа и екологична гледна точка. Очаква се нуждите, свързани с биологичното разнообразие, да доведат до създаването на до 500 000 работни места. И в момента мрежата „Натура 2000“ подкрепя 104 000 преки работни места и още 70 000 непреки работни места в дейности по управление и опазване в защитените зони, а 3,1 милиона души от работещите в туристическия сектор в Европа са свързани със защитени зони като „Натура 2000“.

Дългосрочният бюджет на ЕС

Дългосрочният бюджет на ЕС, или многогодишната финансова рамка, определя таван на средствата, които ЕС може да инвестира за дълъг период от време в различни области. Последните дългосрочни рамки са за период от седем години.

Една от причините ЕС да има дългосрочен бюджет (наред с годишните бюджети) е осигуряването на предвидимост и ефективност на програмите, които ЕС възнамерява да финансира. За разлика от националните бюджети бюджетът на ЕС е в голяма степен инвестиционен бюджет – акцентът е върху ключови области, където съвместната работа на европейско ниво може да засили икономическия растеж и конкурентоспособността или да покаже реална солидарност в подкрепа на най-силно засегнатите от кризи като тази с COVID-19.

Вижте целия текст...

Политическото споразумение за новия Европейски социален фонд

Европейската комисия приветства постигнатото в Съвета политическо споразумение между Европейския парламент и държавите членки на ЕС, по предложението на Комисията за регламент относно Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+). Той ще бъде основният финансов инструмент за прилагане на Европейския стълб на социалните права с цел подкрепа на работните места и създаване на справедливо и социално приобщаващо общество. Освен това той ще предостави така необходимите ресурси на държавите членки за възстановяване на нашите общества и икономики след кризата, свързана с COVID-19.

В рамките на политическото споразумение ЕСФ+:

  • Ще инвестира в младите хора, който бяха особено тежко засегнати от социално-икономическата криза вследствие на пандемията от COVID-19. Държавите членки, в които процентът на младите хора, незаети с работа, учене или обучение (т. нар. NEET на възраст между 15 и 29 години), е над средния процент за ЕС, следва да отделят поне 12,5 % от своите средства по ЕСФ+, за да помогнат на тези млади хора да намерят квалификация или работа с добро качество. Всички останали държави членки трябва да заделят достатъчно от своите средства по ЕСФ+ за целенасочени действия в подкрепа на мерките за младежка заетост. Комисията настоятелно призовава държавите членки да използват тези средства и други съществуващи възможности за финансиране с цел да увеличат инвестициите в мерки за младежка заетост.
  • Ще подкрепя най-уязвимите лица, засегнати от загубата на работни места и от намаляването на доходите: Държавите членки ще трябва също така да заделят най-малко 25 % от своите средства по ЕСФ+ за насърчаване на социалното приобщаване.
  • Ще предоставя храна и основно материално подпомагане на най-нуждаещите, като интегрира в ЕСФ+ настоящия Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD). Всички държави членки ще заделят поне 3 % от своите средства по ЕСФ + за тази цел.
  • Ще инвестира в децата, които са пострадали от кризата. Държавите членки, в които равнището на детска бедност е над средното за ЕС, следва да използват поне 5 % от своите средства по ЕСФ+, за да се справят с този проблем. Всички останали държави членки трябва да заделят достатъчно от своите средства по ЕСФ+ за целенасочени действия за борба с детската бедност, а Комисията призовава държавите членки да използват тези средства и други съществуващи възможности с цел допълнително да увеличат инвестициите в борбата с детската бедност.
  • Ще подкрепя пряко социалните иновации чрез новото направление за заетост и социални иновации на ЕСФ+ със специален финансов пакет в размер на 676 милиона евро.

Вижте целия текст...

Дългосрочният бюджет на ЕС: въведение

Как се финансира Европейският съюз и в какво се инвестират средствата? Научете какво представлява дългосрочният бюджет и как се вземат решенията за него.

Дългосрочният бюджет е инвестиционен план за развитието на Европа.

Дългосрочният бюджет на ЕС помага на милиони студенти, на хиляди учени, на градове, региони, предприятия и неправителствени организации. Той допринася за осигуряването на по-здравословна и по-безопасна храна, по-чиста околна среда и по-голяма сигурност на външните граници на ЕС.

Бюджетът прави възможно обединяването на ресурси на европейско ниво, като така укрепва Европа и помага за нейния просперитет. Той също така финансира проекти, които подобряват живота на европейците. Кризата с коронавируса и тежките социално-икономически последици от нея правят един амбициозен бюджет на ЕС, отговарящ на очакванията на хората, по-нужен от всякога.

Какво представлява дългосрочният бюджет на ЕС?

Дългосрочният бюджет на ЕС е наричан Многогодишната финансова рамка (или МФР, накратко). Той определя таван на средствата, които ЕС може да инвестира за дълъг период от време (поне пет години) в различни области. Последните дългосрочни рамки са за период от седем години.

Една от причините ЕС да има дългосрочен бюджет (наред с годишните бюджети) е осигуряването на предвидимост и ефективност на програмите, които ЕС възнамерява да финансира. Тази предвидимост е нужна например на учените, които работят по проекти в продължение на години.

Разбира се, не всичко може да се предвиди с точност за години напред и затова бюджетът трябва да бъде достатъчно гъвкав, за да може да реагира на непредвидени спешни случаи и кризи като епидемията от COVID-19. Затова в него са включени инструменти, които могат да се ползват при нужда.

Например, Фондът на ЕС за солидарност е създаден, за да осигурява финансова помощ при големи бедствия в държава членка. Съществува и Фонд за приспособяване към глобализацията, който цели да помогне за намирането на нова работа на работници, уволнени вследствие на структурни промени в световната икономика или на икономическа криза.

От началото на кризата с коронавируса ЕС осигуряваше финансиране за преодоляване на социално-икономическите ефекти от пандемията и подкрепа на системите на задравеопазването в страните от ЕС.

За разлика от националните бюджети бюджетът на ЕС е в голяма степен инвестиционен бюджет - например, той не финансира разходи за начално образование или отбрана. Вместо това акцентът е върху ключови области, където съвместната работа на европейско ниво може да засили икономическия растеж и конкурентоспособността или да покаже реална солидарност в подкрепа на най-силно засегнатите от кризи като тази с COVID-19.

Вижте целия текст...

Бюджетът осигурява финансиране за изследвания и иновации, инвестиции в трансевропейски мрежи и развитие на малкия бизнес. Всичко това е насочено към стимулиране на икономиката и създаване на работни места в ЕС.

Общата селскостопанска политика на ЕС заедно с общата политика за рибарство получава най-голям дял от средствата от настоящия бюджет. Следват кохезионните програми, които намаляват разликата в степента на развитие на регионите в Европа. Дългосрочният бюджет също така финансира проекти за осигуряване на хуманитарна помощ и на помощ за развитие на страни извън ЕС.

Научете повече за програмите, финансирани от бюджета - https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/the-eu-budget/long-term-eu-budget-2014-2020/, и за финансираните проекти във Вашия регион - https://what-europe-does-for-me.eu/bg/portal/1/0.

Как се финансира дългосрочният бюджет на ЕС?

Дългосрочният бюджет има сложна система на източници на финансиране. Тук се включват:

  • директни вноски от страните в ЕС;
  • вносни мита за стоките, които влизат в границите на ЕС от външни страни;
  • глоби, налагани на компании, които нарушават правилата на ЕС за честна конкуренция.

За да спести пари на страните в ЕС, особено предвид последиците от пандемията от коронавируса, Парламентът иска да бъде променен начинът на финансиране на бюджета на ЕС. Депутатите настояваха и се договориха за нови източници на приходи в бюджета.

Вследствие на пандемията се очаква брутният национален доход на страните в ЕС да намалее. За да бъдат осигурени средства за мерките за възстановяване, Парламентът подкрепи повишаване на т.нар. "таван на собствените ресурси" - максималната сума, която ЕС може да поиска от страните членки за финансиране на бюджета.

Какво представлява многогодишната финансова рамка?

Как се вземат решения за дългосрочния бюджет на ЕС?

Преди края на текущия дългосрочен бюджет Европейската комисия прави предложение за това как трябва да изглежда следващият. Това предложение се използва за основа на преговори между Парламента и Съвета, представляващ държавите членки.

Предвид тежките последици от пандемията Парламентът призова на 17 април и 15 май 2020 г. за мащабен план за възстановяване и реконструкция на европейската икономика и подкрепа на най-засегнатите от кризата. В отговор Европейската комисия предложи фонд за възстановяване в размер на 750 млрд. евро, свързан с бюджет на ЕС за 2021-2027 г. в размер на 1,1 тлрн. евро.

Научете повече за плана на ЕС за икономическо възстановяване - https://www.europarl.europa.eu/news/bg/headlines/priorities/dlghosrochniiat-biudzhet-na-es-sled-2020-gh/20200513STO79012/covid-19-plant-na-es-za-ikonomichesko-vzstanoviavane.

Лидерите на страните в ЕС постигнаха споразумение относно дългосрочния бюджет и фонда за възстановяване от COVID-19 през юли 2020 г. В резолюция след това споразумение Парламентът изрази съжаление за съкращенията на ключови програми и призова за демократичен контрол върху плана за възстановяване, както и за ясна връзка между спазването на принципа на правовата държава от държавите в ЕС и достъпа до средства.

Парламентът и Съветът започнаха преговори за окончателния вид на бюджета в края на август 2020 г.

Вижте целия текст...

Безопасни ваксини срещу COVID-19 за европейците

Ваксинацията срещу COVID-19 започна на 27 декември 2020 г. в целия Европейски съюз, отбелязвайки момент на единство.

Безопасната и ефикасна ваксина е пътят за трайно излизане от пандемията. Европейската комисия работи неуморно за осигуряването на дози от ваксини и одобри две ваксини срещу COVID-19, които бяха оценени като безопасни и ефикасни. Ваксините се изпращат едновременно до всички страни от ЕС при едни и същи условия.

Засега се ваксинират хора в приоритетни групи — възрастни хора или здравни специалисти. Скоро обаче ще има достатъчно ваксини за цялото население на Съюза.

След като бъдат ваксинирани достатъчно хора, ще можем постепенно да се върнем към нормалния си начин на живот.

Как ще изглежда бюджетът на ЕС за 2021-2027 г.?

След десет седмици на интензивни преговори представители на Парламента и Съвета постигнаха споразумение на 10 ноември 2020 г. по плана на ЕС за финансиране и инвестиции за следващите седем години. Председателят на Парламента Давид Сасоли заяви по повод на резултата от преговорите: „Това е добра сделка за европейците. Този пакет от мерки ще помогне на европейските страни да се възстановят от непосредствената криза и ще инвестира в дългосрочното бъдеще на Европа“.

В преговорите Парламентът договори допълнителни 15 млрд. евро, които ще укрепят ключови програми на ЕС като „ЕС в подкрепа на здравето“, програмата за изследвания „Хоризонт Европа“ и програмата за обучение и младежки обмен „Еразъм +“. Още 1 млрд. евро ще бъдат заделени за непредвидени бъдещи нужди.

Парламентът също така положи много усилия за договарянето на правно обвързващ календар за нови източници на приходи в бюджета. Тези нови източници ще гарантират, че разходите по връщането на заемите в плана за възстановяване няма да натоварят обикновените данъкоплатци в Европа, нито да доведат до съкращаване на действащи програми. Новите приходоизточници включват данък върху нерециклираните пластмасови отпадъци, върху приходите на големите дигитални компании и върху финансовите транзакции.

Поне 30% от бюджета на ЕС и от средствата в плана за възстановяване (на стойност 750 млрд. евро) ще бъдат насочени за мерки за климата. Парламентът също така получи повече правомощия за бюджетен контрол на средствата в плана за възстановяване.

Парламентът одобри седемгодишния бюджет на 16 декември, а Съветът даде одобрение на следващия ден. Заедно със средствата в плана за възстановяване това ще осигури 1,8 трлн. евро инвестиции от ЕС.

В отделни преговори депутати и представители на Съвета постигнаха съгласие за въвеждането на нов механизъм, обвързващ получаването на бюджетни средства от държава членка със спазването на принципа на правовата държава. Новият механизъм ще бъде активиран не само когато нарушение пряко нанася вреди на европейски средства, но и когато има риск от такива вреди. Крайните получатели на европейско финансиране ще бъдат защитени.

Новият регламент за обвързването на бюджета с принципа на правовата държава бе приет от Парламента на 16 декември и влезе в сила от 1 януари 2021 г.. Социологическо проучване от есента на 2020 г. показа, че осем от всеки десет европейци подкрепят обвързването на бюджета с върховенството на закона.

Вижте целия текст...

Комисията приветства споразумението за допълнителна финансова подкрепа за най-нуждаещите се в рамките на REACT-EU

Европейският парламент гласува политическото споразумение, постигнато от съзаконодателите, по предложението на Комисията за предоставяне на повече средства в подкрепа на най-нуждаещите се лица в Европа на етапа на възстановяване.

Държавите членки на ЕС, могат скоро да използват средства от пакета „Помощ за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа“ (REACT-EU), който предоставя допълнителни ресурси за справяне със социалното и икономическото въздействие на пандемията от коронавирус, за програми, финансирани от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD).

FEAD вече предоставя храна, облекло и друго основно материално подпомагане на тези, които най-много се нуждаят от него, и финансира дейности в подкрепа на социалното им приобщаване. От 2014 г. насам средно около 13 милиона души се възползват всяка година. Според доклад на Европейската федерация на хранителните банки търсенето се е увеличило до 50 % в сравнение с периода преди кризата с коронавируса.

Инструментът на ЕС за възстановяване NextGenerationEU в размер на 750 милиарда евро включва 47.5 милиарда евро за REACT-EU. Тази инициатива добавя финансиране към текущите програми на политиката на сближаване и FEAD. Финансирането може да бъде изразходвано до края на 2023 г., като по този начин се преодолее разминаването между реакцията при извънредни ситуации при кризи и дългосрочното възстановяване, подкрепено от новите програми в рамките на дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г.

Страните от ЕС могат гъвкаво да решат как да разделят допълнителните средства от REACT-EU между фондовете. Повечето държави членки планират да отделят част от тези допълнителни средства за FEAD, което ще позволи на програмите да продължат да подкрепят най-нуждаещите се. Съгласно изменението на Регламента за FEAD вече е възможно да се използва процент на съфинансиране от ЕС в размер до 100 %, за да се гарантира, че държавите членки разполагат с достатъчно финансови средства за бързо прилагане на мерки за подпомагане на най-нуждаещите се лица. Освен това в съответствие с REACT-EU 11 % от допълнителните средства за 2021 г. ще бъдат предварително финансирани.

Вижте целия текст...

Актуално

Проект „Заетост за теб” разширява обхвата от работодатели, които могат да заявят свободни работни места

Агенция по заетостта информира всички работодатели за приети промени в операция „Заетост за теб", реализирана по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020. Новите моменти се изразяват в следното:

- Променя се начинът за определянето на максималния брой на заявените работни места, за които може да кандидатства работодателят – спрямо списъчния състав на персонала за 2020 г. за месеца, съответстващ на месеца на подаването на заявката:

   o до 10 души се допуска да наеме до 4 лица;

   o до 50 души се допуска да наеме до 20 лица;

   o до 250 души се допуска да наеме до 50 лица;

   o над 251 души (вкл.) се допуска да наеме до 100 лица.

- За работодателите, учредени след 01 януари 2020 г., допустимият брой заявени места се изчислява спрямо списъчния състав на персонала към месеца, предхождащ месеца на подаване на заявката. В случай че работодателят е учреден в месеца на подаване на заявката, се допуска да наеме до 4 души.

Всички работодатели, които са били недопустими поради невъзможността да докажат списъчен състав на персонала, могат да се възползват от разкриване на нови свободни работни места съгласно новия метод за определяне на списъчния състав на персонала.

Срокът на действие на проекта се удължава до 31.12.2022 г.

Работодателите, които желаят да подадат заявка за участие в проекта, следва да се запознаят с всички условия за допустимост.

Документи за участие в проекта могат да бъдат намерени ТУК: https://www.az.government.bg/pages/zaetost-za-teb/

Вижте целия текст...

България изпрати в ЕК заявления за вписване на киселото мляко и бялото саламурено сирене като защитени продукти

България изпрати заявления за вписване на „Българско кисело мляко“ и „Българско бяло саламурено сирене“ като Защитени наименования за произход (ЗНП) в Европейския регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания на земеделски продукти и храни. Те са подадени от сдружение „Български традиционни млечни продукти“. По време на националната процедура по обработка на заявленията, комисия към Министерство на земеделието, храните и горите прегледа всички приложени документи към подадените заявления-спецификации. Проведени бяха редица работни срещи с представители на сдружението, с цел отразяване на бележките и коментарите на МЗХГ и прецизиране на текстовете.

Предстои Европейската комисия да стартира процедура по проучване на документацията. Тя следва да не продължи повече от шест месеца, а когато този срок се надхвърли, Комисията писмено посочва причините за това. Освен преглед и изпращане на коментари и бележки от страна на ЕК за отразяване до България, право на възражение по процедурата ще имат, както държавите-членки на ЕС, така и трети страни. При липса на такова, наименованията ще бъдат вписани в Европейския регистър.

Чрез процедурата се осигуряват по-добри доходи на производителите, съобразно качествата на тези продукти. Ще бъде постигната и единна закрила на наименованията като право на интелектуална собственост на територията на ЕС и защита от неправомерна употреба и имитация. С правото на употреба на европейските знаци за качество върху български продукти се цели защита на интересите на производителя, срещу нелоялна конкуренция и злоупотреба.

Продуктите със защитени географски означения могат да бъдат включвани и в споразумения между ЕС и трети страни за взаимно признаване, сътрудничество и закрила в областта на географските означения. Това подобрява конкурентостта и достъпа на български продукти до нови пазари.

С регистрацията на „Българско кисело мляко“ и „Българско бяло саламурено сирене“ ще се постигне защита и затвърждаване на добрата репутация и високото качество на тези традиционни български млечни продукти. Към момента страната ни има вписани в Европейския регистър на защитените географски указания “Горнооряховски суджук” и „Българското розово масло", както и пет храни с традиционно специфичен характер – „Филе Елена”, „Луканка Панагюрска”, „Роле Трапезица”, “Кайсерован врат Тракия” и „Пастърма говежда“. Те са вписани в Европейския регистър на храните с традиционно специфичен характер. „Странджански манов мед“/ „Манов мед от Странджа“ бе първият български продукт със Защитено наименование за произход.

По отношение на вината, на европейско ниво са регистрирани 54 български вина – 52 със Защитено наименование за произход и 2 със Защитено географско указание.

Вижте целия текст...

Предстоящи събития и обяви

ФОНД НА ФОНДОВЕТЕ ОСИГУРЯВА НОВИ 30,5 МЛН. ЛВ. НАСОЧЕНИ КЪМ СТАРТЪПИ

Фонд на фондовете (ФнФ) подписа оперативно споразумение с избрания финансов посредник, с което създава още един фонд за ускоряване и начално финансиране, със средства по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 (ОПИК).

Ресурсът е предназначен за предприемачи в най-ранен етап на развитие на своя бизнес. Той ще се управлява от “Иновейшън Акселерейтър България“ АД, с ключови лица Леона Асланова, Борислав Стефанов, Анна-Мари Виламовска, Александър Джоганов. Екипът ще развива фонд за инвестиции в старт-ъпи с размер от 30.5 млн. лв., от които 27.4 млн. лв. са публични средства, а останалите ще бъдат привлечени от частни инвеститори.

Фондът ще подкрепя иновативни идеи чрез дялово и квази-дялово инвестиране, както и създаването и развитието на устойчиви бизнес модели. След стартирането на първия фонд за начално финансиране през декември, ФнФ прави още една крачка чрез предоставянето на още 27.4 млн. лв. за подобряване достъпа до ресурс на предприемачи с иновативни проекти и за подпомагане на старт-ъп екосистемата в България.

Наред с финансирането, “Иновейшън Акселерейтър България“ АД ще предоставя менторство и стратегическа подкрепа на компаниите, и ще дава възможност за свързване в бизнес мрежи. Фонд мениджърът планира да инвестира в старт-ъпи, които въвеждат иновативни бизнес идеи в сферите на здравеопазването, образованието, грижата за възрастни хора, транспорта и логистиката, леката промишленост, дигитализацията и др.

Чрез избрания посредник ще бъдат финансирани над 200 предприятия, като инвестициите във фаза ускоряване са до 100 хил. лв., а във фаза начален етап могат да достигнат до 2 млн. лв.

С подписването на този договор Фонд на фондовете успешно предостави за инвестиции 751.2 млн. лв., равняващи се на 60 % от средствата, които управлява през настоящия програмен период.

Вижте целия текст...

НАБИРАНЕ НА ПРОЕКТИ ПО НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ЗА ДОСТЪПНА ЖИЛИЩНА СРЕДА И ЛИЧНА МОБИЛНОСТ

Министерството на труда и социалната политика стартира нова кампания за набиране на проекти, които ще се финансират по Националната програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност. Крайният срок за подаване на документи е 5 май 2021 г.

Между 10 000 и 100 000 лв. е сумата, която се отпуска по програмата за проекти, свързани с изграждането на достъпната жилищна среда за хората с увреждания – изграждане на рампи, подемни платформи, асансьори. По този компонент могат да кандидатстват собственици на индивидуални жилищни сгради (къщи), които са с трайни увреждания и се придвижват с инвалидни колички или в чиито семейства има такива лица. Проектни предложения могат да подават и сдружения на собствениците в етажната собственост в многофамилни жилищни сгради (блокове), в които има хора с трайни увреждания, придвижващи се с инвалидни колички.

До 8000 лв. са средствата за проекти по компонент „Лична мобилност“. Помощта е за преустройство на лек автомобил за човек с трайни увреждания, като стойността на всяко предложение ще се определя въз основа на документи, съдържащи технически и финансови параметри за необходимото изменение на конструкцията на превозното средство. Освен това, кандидатите, които към момента нямат придобита правоспособност за управление на МПС, през 2021 г. ще могат да получат и финансиране на курс за шофьорска книжка. Право да кандидатстват по този компонент имат хора с трайни увреждания, с доказан дефицит на долни и/или горни крайници и решение на органите на медицинската експертиза, които имат документ, че са физически годни да бъдат шофьори.

Необходимите документи за кандидатстване с проектни предложения по Компонент 1 и 2 на Програмата се подават до 05.05.2021 г. включително, на хартиен и електронен носител, на място (от понеделник до петък – от 9:00 ч. до 17:00 ч.), по куриер или по пощата на адрес: 1051 гр. София, ул. „Триадица” №2, Център за информация и услуги на МТСП (деловодство).

Документи, получени след 05.05.2021г., няма да се приемат от МТСП.

Подробна информация за условията и документите за кандидатстване по двата компонента може да се намери в рубриката „Национална програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност“ на страницата на МТСП, на следния линк: https://www.mlsp.government.bg/natsionalna-programa-za…

Вижте целия текст...

Възможности за финансиране и обучения

УО на ОПНОИР обяви процедура за подбор на проектни предложения BG05M2OP001-3.020 “ОГРАМОТЯВАНЕ НА ВЪЗРАСТНИ - 2”

Общата цел на операцията е подкрепа на уязвими групи за социално включване чрез осигуряване на достъп до образование и обучение за по-добра реализация на пазара на труда.

Специфични цели на операцията:

- Подкрепа за участието в различни форми на учене през целия живот чрез ограмотяване и придобиване на компетентности от прогимназиалния етап на основното образование на уязвими групи;

- Подкрепа за по-добра реализация на пазара на труда на уязвими групи чрез придобиване на начален етап или на основна степен на образование.

Краен срок: 31.03.2021 г. 17:30 ч.

Интернет адрес: www.opnoir.bg

Повече информация можете да намерите ТУК:
https://eumis2020.government.bg/bg/s/Procedure/Info/92090086-3dd1-47e8-a0b3-a766b960f1bd

Вижте целия текст...

АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА МЕРКИТЕ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ COVID-19 КЪМ 01.02.2021 г.

1.Започна приемът на документи по мерките за запазване на заетостта 60/40 и 80/20 за 2021 г. С Постановление № 416 от 30 декември 2020 г. на Министерски съвет се удължи периодът за предоставяне на финансова подкрепа по мярката 60/40, по реда на ПМС 151/2020 г. И за новия период, януари – март 2021 г., регламентираната подкрепа е в размер на 60% от осигурителния доход на работниците и служителите, но изчислен на база месец октомври 2020 г.

За работодатели и самоосигуряващи се лица от секторите „Хотелиерство и ресторантьорство” и „Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации” подкрепата може да бъде 80/20, ако освен за средствата, предоставяни по ПМС 151/2020 г. (или мярката 60/40), кандидатстват и за компенсации по реда на проект „Краткосрочна подкрепа за заетост в отговор на пандемията от COVID-19” (РМС 429/2020 г.). С Решение на Министерски съвет № 982 от 31.12.2020 г. се удължава периодът за изплащане на компенсации по проекта. Така предприятията, директно засегнати от извънредното положение, ще могат да запазят заетостта на своите работници и служители, като се възползват от новия период за изплащане на компенсации, който вече е 01.07.2020 г. – 31.03.2021 г. За повече информация - https://www.az.government.bg/…/zapochva-priemyt-na…/

2. Срокът за компенсиране на работещите в спрените заради COVID-19 икономически дейности по мярка "ЗАПАЗИ МЕ" е актуализиран до 31.03.2021 г. с Постановление № 418 на Министерски съвет от 30.12.2020 г. за изменение и допълнение на ПМС № 325/26.11.2020 г Лицата ще имат право на компенсация за не повече от 60 дни в рамките на календарната година, в която са ползвали неплатен отпуск във връзка с наложени ограничения с акт на държавен орган за осъществяване на дейността, за която са наети. Документите за кандидатстване за новия прием след 31.01.2021 г. Работодателите подават документи в бюрата по труда.

3. До 2022 година се удължава срокът на мярката „ЗАЕТОСТ ЗА ТЕБ“ по решение на ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г. В този период работодателите могат да наемат безработни, като по проекта се покриват разходите за субсидирана заетост за период до 6 месеца в размер на минималната работна заплата и осигуровките за сметка на работодателя. Бюджетът на мярката е 160 млн. лв., а 50 млн. лв. от тях са приоритетно насочени към секторите „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации“. Повече за мярката ОПРЧР удължава мярката „Заетост за теб“ до 2022 г. | Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 (esf.bg)

4. От 18.12.2020 до 31 май 2021 г. всички общини в страната могат да кандидатстват по операция „Патронажна грижа+“ на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“. С процедурата се дава възможност за предоставяне на почасови социално-здравни услуги в домашна среда на възрастни над 65 г. в невъзможност за самообслужване, хора с увреждания или поставени под карантина заради COVID-19. Те могат да разчитат на екипите за доставка на храни, лекарства и продукти от първа необходимост, закупени със собствени средства, както и за съдействие за неотложни административни услуги. https://eumis2020.government.bg/…/b8c35a1e-cd2f-491c-ac5e…

5. Месечна помощ за семейства с деца до 14 г., които учат дистанционно или не ходят на училище и на детска градина заради COVID карантина. Заявление – декларациите за помощта се подават в дирекциите „Социално подпомагане“ по настоящ адрес, което може да стане по електронен път и по пощата. За подробна информация – https://coronavirus.bg/bg/617

6. Разширява се обхватът на гаранционната програма на Българската банка за развитие в подкрепа на физическите лица https://bbr.bg/…/razshirjava-se-obhvatyt-na-garancionnata…

Вижте целия текст...

Намерете ни във

Анкета

От каква информация за Европейския съюз имате нужда?

Европейски структури и институции

Европейски политики

Човешки права

Трудови права

Финансиращи програми

Събития от европейско значение

Конкурси и състезания

Образование и стаж

Друго

Бюлетин

Вашето име:

Посещения на сайта

 ТекущПредишен
За деня:81144
За седмицата:553529
За месеца:12572178
Общо:107892
Вашият IP: 18.204.227.34