Повече от всякога европейците смятат, че членството на страната им в Европейския съюз е нещо добро.

В България подкрепата е значително по-ниска от средната за ЕС: 55% от анкетираните смятат, че членството на страната ни е нещо добро (54% през април 2018 г.). В същото време, процентът на българите, които смятат, че България е спечелила от членството си в Европейския съюз, е 60%, което представлява увеличение с три процентни пункта от проучването през април 2018 г.

Почти всички резултати, измерващи подкрепата за ЕС, показват значителен възход след референдума в Обединеното кралство през 2016 г., което предполага нарастващо безпокойство в целия континент по отношение на въздействието, което ще има Брекзит, както и все по-голяма осведоменост за ползите от членството в ЕС като ефект от трудните преговори. Запитани как биха гласували ако утре в България се проведе референдум за членството на страната в ЕС, 59% от анкетираните българи биха подкрепили оставането в Съюза. Това е значително по-ниско от средния резултат за целия ЕС – 66%.

Последните данни на Евробарометър показват нарастващо чувство за удовлетвореност сред европейците от демократичното функциониране на ЕС (49%), което представлява увеличение с 3 процентни пункта от предишното проучване през април, докато 48% смятат, че гласът им в ЕС се зачита, въпреки че това настроение изглежда намалява в редица страни като България например, където този процент е 42 (спад от 2 процентни пункта в сравнение с април 2018 г.). Значителен спад от 4 процентни пункта в сравнение с изследването отпреди шест месеца бележи и удовлетвореността на българите от демократичното функциониране на ЕС: през септември този процент е 48.

Не всички новини от проучването обаче са добри. Въпреки значителната и нарастваща подкрепа за ЕС като цяло половината от респондентите не са доволни от посоката, в която се движи Съюзът, като резултатите по отношение на собствената им страна са подобни.

Що се отнася до имиджа на Европейския парламент в ЕС, близо половината от запитаните българи (47%) имат положително отношение към ЕП, което е с 15 процентни пункта над средното за ЕС ниво. Една трета (32%) от анкетираните европейци имат положително мнение, една пета (21%) – отрицателно мнение, а относителното мнозинство (43%) остават неутрални. Общественото мнение също изглежда доста стабилно по отношение на очакванията за ролята на ЕП в бъдеще, като 48% от европейците искат ЕП да играе по-важна роля, а 27% – по-малка. В България тези проценти са съответно 39% в подкрепа на по-голямата роля на Европейския парламент (спад с 6 процентни пункта от преди шест месеца) и 24% за по-малка роля на ЕП (увеличение с 5 процентни пункта).

Процентът на българите, които смятат, че България е спечелила от членството си в Европейския съюз, е 60%.

Увеличава се информираността за европейските избори през следващата година, като 41% от европейците и 42% от българите правилно идентифицират датата на изборите през май 2019 г. – и в двата случая това е увеличение с девет пункта спрямо април т.г. Процентът на българите, които все още не могат да кажат кога ще се проведат изборите, обаче остава висок – 52% спрямо 44% от европейците.

Според най-голяма част от сънародниците ни ЕС носи нови възможности за работа.

През изминалия шестмесечен период приоритетите на гражданите за предизборната кампания претърпяха съществено развитие. Имиграцията сега е на първо място (50%) в дневния ред на европейците, следвана от икономиката (47%) и младежката безработица (47%), докато борбата с тероризма е на четвърто място с 44%. В България икономиката продължава да бъде на първо място (59%), следвана от имиграцията (43%) и социалната защита на гражданите (42%). Борбата с тероризма е на пето място (39%), предшествана от темата за защитата на потребителите и безопасността на храните (40%).

На фона на тези данни 41% от българските граждани заявяват, че се интересуват от европейските избори, което е с 10 процентни пункта по-малко от средното за ЕС (51%).

Коментирайки резултатите от проучването, председателят на ЕП Антонио Таяни заяви: „С финализирането на детайлите по споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС нараства подкрепата сред европейските граждани за членството на страните им в Съюза. Въпреки това има още много работа за вършене. Сътрудничеството и солидарността на европейско ниво са от ключово значение при намирането на решения на проблемите на европейските граждани.“

През изминалия шестмесечен период приоритетите на гражданите за предизборната кампания претърпяха съществено развитие.

Ги Верхофстад, координатор на ЕП за Брекзит, заяви: „Фактът, че 51% от анкетираните граждани на Обединеното кралство искат да останат в ЕС, е напомняне за дълбоките разделения, произтичащи от решението за Брекзит, и за необходимостта от намиране на устойчиви и близки дългосрочни бъдещи отношения под формата на широко и задълбочено споразумение за асоцииране. Макар че трябва да се подготвим за всички възможни случаи, изглежда, че в Обединеното кралство, както и в ЕС, няма голямо желание за т.нар. "твърд Брекзит" или скъп сценарий без сделка и се надявам резултатът от преговорите в крайна сметка да отрази това.“

Допълнителна информация:

Работа на терен за това проучване бе проведена между 8 и 26 септември 2018 г. сред 27 601 европейци на 16 или повече години, интервюирани пряко от Kantar Public във всички 28 държави членки.

"При направени изменения на даден продукт, независимо по каква причина, потребителят има право да бъде информиран по прозрачен и ясен начин", заяви Олга Сехналова. "Искам европейските потребители най-сетне да почувстват, че са третирани равноправно независимо от коя страна са. Не трябва да има нито потребители второ качество, нито продукти второ качество в ЕС".

Депутатите приветстваха заделянето на 2 млн. евро за разработването на европейска методология и единен подход при извършването на тестове. Освен това те приканват потребителските организации от различни страни да си сътрудничат.

Защо са нужни мерки

Сравнителни изследвания в ЕС показват, че продукти, които се продават в страни от Източна и Централа Европа, имат по-ниско качество от продукти в същата опаковка и под същото име в Западна Европа.

Рибни пръчици в Словакия съдържат по-малко рибно месо, отколкото в Австрия (58% спрямо 65%). Портокалови напитки в Словакия и Чехия не съдържат никакъв портокал, а в Германия имат 3% портокалов концентрат. От 96 продукта, изследвани в Унгария, 71 са различни спрямо еквивалентите им в Италия и Австрия. Различия има и при козметичните продукти, праховете за пране и храната за домашни любимци.

Адаптирането на продукти към местния вкус и предпочитания е стандартна и законна практика за компаниите. Различията могат да се дължат и на използването на съставки от местни доставчици или на необходимостта за адаптиране към по-ниската покупателна способност. В идентифицираните случаи обаче цените са същите или по-високи, а върху опаковката на продуктите липсва информация за различията.

Кампанията за кандидатстване предизвика голям интерес, като своята кандидатура подадоха над 100 училища от почти всички области в България. Работата на журито, съставено от представители на Бюрото на ЕП в България, беше тежка, тъй като голяма част от заявките показваха висока мотивация и желание за нови знания. Сред избраните 40 нови учебни заведения има представители на профилирани гимназии, средни училища, професионални гимназии и едно спортно училище. Тазгодишният конкурс за училища посланици на ЕП разширява географския обхват на инициативата, като за пръв път включва участници от Видинска и Сливенска област, както и от градове като Павликени, Кубрат, Вършец и Раковски.

Пълен списък с избраните училища можете да намерите в края на публикацията.

Основните критерии, които бяха взети предвид при избора на участниците, бяха мотивацията на кандидатстващите учители, силните страни на училищата, обхватът и иновативността на предложената примерна дейност, за да се събуди интересът и да се разширят знанията на учениците за функциите и ролите на европейските институции. Постигането на териториален баланс, както и разпределението между различните видове училища също бяха взети под особено внимание.

Програмата за училища посланици на ЕП е най-мащабната платформа по рода си, която се стреми да насърчава информираността относно Европа и европейската парламентарна демокрация сред младите граждани в целия ЕС, като им предоставя активни знания за Европейския съюз и по-специално за Европейския парламент. Инициативата се стреми да разясни на младежите в горния курс на обучение техните права като европейски граждани, да ги запознае с работата на техните представители в ЕП, както и да им покаже как те самите биха могли да оказват влияние върху политическия и демократичен живот в Европейския съюз.

За избраните училища инициативата ще продължи с провеждането на встъпителен семинар за преподаватели, който ще се проведе през месец октомври. Това обучение ще подготви педагогическите екипи, които ще се заемат с организацията и осъществяването на Програмата. След това ще започне обучителният процес в избраните училища и ще бъдат изпълнени заложените дейности, сред които симулационни игри, провеждане на информационни кампании, честване на Деня на Европа и др. Този етап от програмата ще бъде оценяван от Бюрото на Европейския парламент, а най-добре представилите се ще получат статут на училище посланик, както и възможност за участие в специализирани инициативи на ЕП в Страсбург и Брюксел.

ЕП разширява географския обхват на инициативата, като за пръв път включва участници от Видинска и Сливенска област, както и от градове като Павликени, Кубрат, Вършец и Раковски.

Пълен списък на 40-те нови училища, които ще се включат в Програмата за училища посланици на Европейския парламент през учебната 2018/2019 година (подредени по област):

• Природо-математическа гимназия „Яне Сандански“, Гоце Делчев;
• Професионална гимназия по икономика „Иван Илиев“, Благоевград
• Немска езикова гимназия „Гьоте“, Бургас
• IV Езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“, Варна
• Варненска морска гимназия „Свети Николай Чудотворец“, Варна
• Средно училище „Бачо Киро“, Павликени
• Професионална гимназия по електротехника и електроника „М. В. Ломоносов“, Горна Оряховица
• Спортно училище – град Велико Търново, Велико Търново
• Профилирана природо-математическа гимназия „Екзарх Антим I“, Видин
• Средно училище „Иван Вазов“, Мездра
• Средно училище „Никола Войводов“, Враца
• Средно училище „Св. Климент Охридски“, Добрич
• Езикова гимназия „Христо Ботев“, Кърджали
• Средно училище „Георги Бенковски“, Тетевен
• Професионална гимназия по механоелектротехника, Троян
• Средно училище „Иван Вазов“, Вършец
• Професионална гимназия по техника и електротехника „Христо Ботев“, Монтана
• Професионална гимназия по икономика и туризъм „Алеко Константинов“, Велинград
• Гимназия с преподаване на чужди езици „Симеон Радев“, Перник
• Професионална гимназия по туризъм „Алеко Константинов“, Плевен
• Езикова гимназия „Иван Вазов“, Пловдив
• Професионална гимназия „Петър Парчевич“, Раковски
• Средно училище „Васил Левски“, Карлово
• Средно училище „Христо Ботев“, Кубрат
• Английска езикова гимназия „Гео Милев“, Русе
• Средно училище „Христо Ботев“, Тутракан
• Средно училище „Никола Вапцаров“, Силистра
• Средно училище „Неофит Рилски“, Твърдица
• 81 Средно училище „Виктор Юго“, София
• 149 Средно училище „Иван Хаджийски“, София
• Професионална гимназия по електротехника и информатика, София
• Национална финансово-стопанска гимназия, София
• Средно училище „Васил Левски“, Гълъбово
• Търговска гимназия „Княз Симеон Търновски“, Стара Загора
• Второ средно училище „Проф. Никола Маринов“, Търговище
• Професионална гимназия по транспорт и аграрни технологии „Н. Й. Вапцаров“, Хасково
• Природо-математическа гимназия „Иван Вазов“, Димитровград
• Средно училище „Д-р Петър Берон“, Свиленград
• Средно училище „Йоан Екзарх Български“, Шумен
• Професионална гимназия по строителство и архитектура „Кольо Фичето“, Ямбол.

Основни елементи

Основните елементи на регламента са следните:

• Европейският корпус за солидарност ще бъде отворен за млади хора на възраст между 18 и 30 години от Европейския съюз, както и от присъединяващите се страни, страните кандидатки и потенциални кандидатки, държавите от ЕАСТ и ЕИП, Швейцария и държавите, които попадат в обхвата на европейската политика за съседство.
• Ще бъде предложен широк спектър от дейности, включително доброволческа работа, стажове, работни места и ръководени от млади хора проекти за солидарност.
• ЕКС ще даде възможност за подкрепа на публичните и частните субекти, които работят в сферата на укрепването на сближаването, солидарността и демокрацията в Европа, например чрез преодоляване на социалното изключване, бедността и проблемите в здравеопазването или чрез работа по приемането и интеграцията на бежанците.
• Той ще се основава на съществуващите добри практики, предимно от програмите „Еразъм+“ и „Младежта в действие“.
• Ще се ползва с общ бюджет от 375 600 000 евро за периода 2018—2020 г.

Следващи стъпки

Съветът и Европейският парламент сега трябва да подпишат приетия регламент. Подписаният текст ще бъде публикуван в Официален вестник на Европейския съюз и ще влезе в сила в деня след публикуването му.

Контекст

Европейският корпус за солидарност (ЕКС) беше обявен от председателя на Комисията Юнкер в речта му за състоянието на Съюза през септември 2016 г. Фаза 1 на ЕКС беше установена без законодателно предложение и стартира през декември 2016 г. Новият регламент поставя началото на фаза 2 и обхваща периода 2018—2020 г. Регламентът консолидира ЕКС и предвижда единен всеобхватен инструмент за финансиране. Чрез него по-голямата част от Европейската доброволческа служба (ЕДС) се прехвърля от „Еразъм“ към новата инициатива и се добавят преразпределени средства от други области, както и нови средства. (Общият бюджет е около 375 милиона евро за три години). Комисията е предложила вече и по-нататъшна програма за фаза 3 на ЕКС за периода 2021—2027 г.

Единният цифров портал ще бъде допълнителен мощен инструмент на разположение на физическите лица и предприятията, които упражняват свободата си на движение и установяване в друга държава членка. Всички ще разполагат с онлайн достъп до информация и процедури на равни начала. Това е още един ясен пример за ползите от цифровия единен пазар, каза Маргарете Шрамбьок, федерален министър на Австрия по цифровите и икономическите въпроси

Основни елементи

Единният цифров портал ще използва вече съществуващото наименование „Вашата Европа“ и ще включва общ потребителски интерфейс, интегриран в портала „Вашата Европа“. Интерфейсът ще бъде лесен за използване и достъпен на всички официални езици на ЕС. Новият портал ще обединява редица мрежи и услуги, които са създадени на национално равнище и на равнището на ЕС за оказване на помощ при трансгранични дейности.

Интерфейсът ще осигурява централна точка за достъп до информация относно упражняването на правата на мобилност в ЕС и ще гарантира пълен достъп до различни онлайн процедури по недискриминационен начин. Основен принцип на портала е, че всяка процедура, която е достъпна за гражданите на една държава членка, следва да бъде еднакво достъпна и за гражданите на другите държави членки.

Някои от основните административни процедури ще бъдат достъпни онлайн, както за националните, така и за трансграничните потребители. Тези процедури обхващат ситуации, които засягат започването на стопанска дейност, работа, образование или преместване от едно място на друго, например искане на доказателство за пребиваване, кандидатстване за заеми или стипендии за обучение, признаване на академични звания, придобиване на европейска здравноосигурителна карта, регистрация на моторно превозно средство, подаване на искане за отпускане на пенсия и регистриране на служители по пенсионни и застрахователни схеми.

Новият портал ще спомогне за намаляване на административната тежест. Като общо правило единният цифров портал ще прилага принципа за еднократност, което означава, че гражданите и предприятията ще трябва да представят една и съща информация на публичните органи само веднъж.

Функционирането на портала ще се подпомага от технически инструменти, разработени от Комисията в сътрудничество с националните администрации.

Следващи стъпки

Сега Съветът и Европейският парламент трябва да подпишат приетия регламент. Подписаният текст ще бъде публикуван в Официален вестник на ЕС и ще влезе в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му.

За да се осигури повече време за адаптация на националните, регионалните и местните администрации обаче, целевата датата, към която цялата съответна информация и всички съответни процедури трябва да бъдат достъпни онлайн, ще бъде две, четири или пет години след влизането в сила, в зависимост от естеството на въпроса.

Обща информация

На 2 май 2017 г. Комисията представи предложението си за създаване на единен цифров портал.

Инициативата е в отговор на призивите на гражданите и предприятията за улесняване на достъпа до информация, процедури и услуги за оказване на съдействие и решаване на проблеми.

В стратегията за цифров единен пазар се отчита, че нуждите на гражданите и предприятията в техните държави и зад граница могат да бъдат удовлетворени по-добре чрез разширяване и интегриране на съществуващите европейски портали, мрежи, услуги и системи и чрез свързването им в единен цифров портал.

Регламентът е част от „пакета за привеждане в съответствие“, съдържащ също и предложението относно инструмента за информация за единния пазар и мерки за подобряване на SOLVIT, безплатния уебсайт за решаване на проблеми в рамките на вътрешния пазар.

Според анализ, направен от Европейската комисия, в ЕС вече има повече от 660 подобни субекти, които отговарят на условията за присъединяване към мрежата. Много от тях вече са подали заявления за участие в пилотни проекти на мрежата с общ бюджет от 50 млн. евро, които ще започнат през ноември.

„Нашите усилия ще бъдат подкрепени от ключов елемент от нашето предложение: създаването на нов Европейски център за компетентност в областта на киберсигурността. Тази структура, която ще обедини в Брюксел около 80 служители до 2023 г., ще мобилизира всички налични ресурси, за да гарантира, че Европа ще възвърне позицията си на световен лидер в областта на киберсигурността. Финансовите ресурси на центъра ще дойдат от програма „Цифрова Европа“, която предложих през май, и програма „Хоризонт Европа“. Предлагаме също на държавите членки да се присъединят към инициативата и да допринесат към общия бюджет на центъра, за да достигне до 4 млрд. евро. От изключителна важност е Европейският център за компетентност да може да разчита и на стабилно партньорство с индустрията и частния бизнес“, обясни още Габриел.

Под ръководството на Управителен съвет, съставен от представители на всяка държава членка и на Европейската комисия, Центърът ще координира дейностите и частично ще финансира мрежата, както и експертната общност. Най-важно е, че Центърът ще финансира проекти за научни изследвания, както и проекти за внедряване на технологии. Той ще може да мобилизира и обществени договори и поръчки за своето функциониране.

Броени часове преди пресконференцията, комисарят проведе първия кръг преговори по предложения от Европейската комисия пакет за киберсигурност с преговорните екипи на Европейския парламент и Съвета в лицето на Австрийското председателство. Целта е по-скоро да се постигне окончателно споразумение за модернизирането и укрепването на Европейската агенция за киберсигурност (ENISA) и за създаването на европейска рамка за сертифициране на услугите и продуктите, свързани с информационната сигурност.

Проявата откри и закри координаторът на Информационен център Европа директно – Хасково – Красимира Дамянова, а младите хора сами водеха презентациите и представянето на интересните материали.

Ако имаш идея как да решиш конкретен проблем, ако си силно мотивиран и вярваш, че идеята ти е устойчива и има мащабен потенциал, имаш възможността да се включиш в нашия проект и да помогнеш, както на себе си, така и на тези, за които го правиш.

Ще имаш възможност да разбереш кои са начините за създаване на социален Startup, ще получиш подкрепа за разработване на идеята си и ще почерпиш вдъхновение от други млади предприемачи и експерти в най-различни области. Кандидатствай до 15 април 2019 г. 17:00 ч. като попълниш формата, която можеш да откриеш на адрес: https://goo.gl/forms/yJbtVJ6ALvYCZFVQ2.

Конкурсът е насочен към тези от Вас от областите Хасково, Кърджали, Смолян и Благоевград, които имат навършени 18 години и имат идеи за социално предприемачество. Важно условие за участие в конкурса е да имате добра, иновативна бизнес идея в областта на социално предприемачество, която силно искате да реализирате. Победителите в конкурса ще получат експертна подкрепа как да развият своята предприемаческа идея.

Конкурсът е част от проекта „Занаяти и социална икономика: Движеща сила за растеж чрез социално включване в Трансграничния регион“, с акроним „SocialCrafts“, финансиран по Програмата за сътрудничество Interreg V-A "Гърция-България 2014-2020.

Всички участници имат ангажимент да представят концепция за иновативна предприемаческа идея за решаване на социален проблем, с която да участват в конкурса.

Срок за попълване на онлайн формуляра (https://goo.gl/forms/81JeMkgEyej4BZuW2) е 15 април 2019 г. 17:00 ч.

За допълнителна информация може да посетите www.bcentermaritza.weebly.com.

Ако имате въпроси, може да се свържете с нас на ел. поща bcmaritza2009@gmail.com.

КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА

ЧАСТ 2: БИЗНЕС ИДЕЯ

ЧАСТ 3: ФИНАНСИ

ЧАСТ 4: ЕКИП

ЧАСТ 5: ГОТОВНОСТ

Над 60% от приключените проекти през 2017 г. с финансиране от Европейския съвет за научни изследвания се считат за големи научни пробиви. Повече от 80 учени и изследователи от ЕС са получили Нобелови награди през последните 10 години.

Темите на конференцията

Конференцията в Парламента ще събере изследователи и политици за дискусия относно постиженията и бъдещите предизвикателства. Ще бъдат разисквани в групи следните теми:

• Здраве и благополучие;

• Устойчива околна среда;

• Пазарна реализация на иновациите;

• Сигурно и безопасно общество за всички.

Регистрация за участие: https://ec.europa.eu/eusurvey/runner/HLCResearch

Проектните предложения могат да се подават до 14.00 часа на 31 януари 2019 г. чрез електронната система за наблюдение – http://ems-bs.mdrap.ro. Пакетът с документите за кандидатстване е публикуван на уебсайта на програмата.

Партньорите във всеки проект трябва да бъдат поне 3, от най-малко 3 държави – участнички в програмата, от които поне една държава – член на ЕС и една от държавите - партньори. Предоставените безвъзмездни средства ще възлизат до 92% от общите допустими разходи на проекта. Българските партньори, след сключване на договор с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, ще получават до 8% национално съфинансиране на допустимите разходи от определения им бюджет в проектите, в които участват. Срокът за изпълнение на проектите е от 18 до 30 месеца, като те трябва да приключат до 31 декември 2022 г.

Основната цел на оперативна програма „Черноморски басейн 2014-2020“ е да се подобри благосъстоянието на хората в регионите на Черноморския басейн чрез устойчив растеж и съвместни действия за опазване на околната среда. В териториалния обхват на Програмата попадат 10 държави - България, Гърция, Румъния, Турция, Армения, Азейрбеджан, Грузия, Молдова, Русия и Украйна.

Финансирането за всеки проект може да бъде до 5 000 лева, като сред печелившите в предходна година обаче, трябва да кандидатства с различна от вече подкрепената идея. Общата стойност на VIVACOM Регионален грант тази година е 60 000 лева. Програмата ще финансира инициативи с продължителност до 1 година.

Срокът за подаване на проектни предложения е 2 декември 2018 г. За кандидатстване е необходимо идеята и обосновката й да бъдат представени в електронния формуляр: https://vivacomfund.bg/regionalgrant/apply/. Одобрените предложения ще бъдат обявени в началото на февруари 2019 г.

Насоките за кандидатстване по трите процедури са публикувани в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН), чрез която кандидатите следва да подават и своите проектните предложение до 17.30 часа на 07.12.2018 г.

Кандидатите по процедурите могат да искат разяснения по документите по условията за предоставяне на финансова помощ в срок до три седмици преди изтичането на срока за кандидатстване на следния електронен адрес: rdd@mzh.government.bg. Разясненията ще се публикуват на електронната страница на МЗХГ, РА и на страницата на ИСУН в срок до две седмици преди изтичането на срока за кандидатстване.

И двата проекта се реализират с финансовата подкрепа на Европейския социален фонд на Европейския съюз по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 (ОП РЧР).

Работодателите ще бъдат стимулирани максимално дълго да задържат хората с трайни увреждания на работното място. Със средства от ОП РЧР ще бъдат поети възнагражденията (съгласно минималния осигурителен доход за съответната основна икономическа дейност и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на наетите от тях по проектите за 24 месеца. Ако работодателите задържат служителя/служителите 6 месеца след този срок, ще им бъде даден еднократно допълнителен бонус от 6 минимални работни заплати, установени за страната.

Всеки работодател, който желае да наеме безработни лица с трайни увреждания по компонент II на проектите, може да подаде заявка за разкриване на свободни работни места според своите потребности във всички бюра по труда в страната.

На този етап от изпълнението безработните лица с трайни увреждания, одобрени от работодателите, ще могат да преминат професионално обучение и/или обучение за придобиване на ключова компетентност с ваучери (съгласно ПМС № 280/ 2015 г.) Заявки от работодателите ще се приемат на хартиен носител лично или чрез пълномощник в бюрата по труда в страната, в работни дни между 08.30 и 17.00 часа.

За лица до 29 г. – подробна информация за проект „Обучения и заетост за младите хора” и образец на заявка може да намерите тук:

https://www.az.government.bg/pages/procedura-obucheniya-i-zaetost-za-mladite-hora/

За лица над 29 г. – подробна информация за проект „Обучения и заетост” и образец на заявка може да намерите тук:

https://www.az.government.bg/pages/procedura-obucheniya-i-zaetost/

Допустими кандидати:

• Кандидатите трябва да са юридически лица или еднолични търговци, регистрирани съгласно Търговския закон или Закона за кооперациите.
• Кандидатите трябва да са регистрирани след 31.12.2016 г.
• Кандидатите трябва да отговарят на изискванията за микро, малко или средно предприятие
• Кандидатите трябва да са независими предприятия съгласно Закона за малките и средни предприятия.
• Кандидати, при които над 50% от предприятието се притежават от едно физическо лице-предприемач.
• Предприемачът не трябва да има участие в управлението и да притежава над 10% собственост от капитала (да бъде съдружник или акционер) на друго юридическо лице или едноличен търговец, регистрирани съгласно Търговския закон или Закона за кооперациите, с изключение на юридически лица или еднолични търговци, които не са осъществявали дейност през последните две приключени финансови години.
• Допустими по настоящата процедура за подбор на проекти са само кандидати, които развиват своята основна икономическа дейност и дейността, за която кандидатстват в следните сектори:
  • Сектори от НСНМСП, изведени като приоритетни за създаване и развитие на нови предприятия:
    • С13 „Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло“;
    • С20 „Производство на химични продукти“;
    • С26 „Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти“;
    • С27 „Производство на електрически съоръжения“;
    • С28 „Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение“;
    • С29 „Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета“;
    • С30 „Производство на превозни средства, без автомобили“;
    • J58 „Издателска дейност“;
    • J59 „Производство на филми, телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика“;
    • J62 „Дейности в областта на информационните технологии“;
    • J63 „Информационни услуги“;
    • M72 „Научноизследователска и развойна дейност“;
  • Сектори, свързани с преодоляване на европейски и регионални предизвикателства:
    • С14 „Производство на облекло“;
    • С15.1 „Обработка на кожи; производство на изделия за пътуване и сарашки изделия“;
    • С16.29 „Производство на други изделия от дървен материал; производство на изделия от корк, слама и материали за плетене“
    • С18 „Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители“;
    • С21 „Производство на лекарствени вещества и продукти“;
    • С22 „Производство на изделия от каучук и пластмаси“;
    • С23 „Производство на изделия от други неметални минерални суровини“;
    • С25.50 „Коване, щамповане и валцуване на метал; прахова металургия“;
    • С25.62 „Механично обработване на метал“;
    • С25.71 „Производство на кухненски прибори и ножарски изделия“;
    • С32.20 „Производство на музикални инструменти“;
    • С32.50 „Производство на медицински и зъболекарски инструменти и средства“;
    • J60.10 “Създаване и излъчване на радиопрограми“;
    • J60.20 „Създаване и излъчване на телевизионни програми“;
    • M71.11 „Архитектурни дейности“;
    • М71.12 „Инженерни дейности и технически консултации“;
    • M74.10 „Дейности в областта на дизайна“;
    • M74.20 „Дейности в областта на фотографията“;
    • Q86 „Хуманно здравеопазване“;
    • Q87 „Медико-социални грижи с настаняване“;
    • Q88 „Социална работа без настаняване“.

Допустими дейности:

• Дейност за реализиране на пазара на предприемачески идеи (продукти – стоки и/или услуги);
• Дейност за визуализация на проекта.

Проекти с приоритет:

• жени предприемачи;
• лица до 29 г. (ненавършени) и на лица между 50 г. (навършени) и 64 г. (ненавършени);
• проекти на кандидати, които са регистрирани (имат седалище) и се изпълняват на територията на област Видин, Враца, Монтана, Ловеч, Плевен, Силистра, Търговище, Разград, Шумен, Пазарджик, Смолян, Сливен, Кърджали, Кюстендил, Благоевград;
• проекти, които се изпълняват в една от тематичните областите на ИСИС.

Бюджет на процедурата:

• 67 227 768.06 лева (34 млн. евро)
• 30 252 495.63 лева за сектори с изключение на ИКТ;
• 6 722 776.80 лева за ИКТ сектори;
• 30 252 495.63 лева за сектори, свързани с преодоляване на европейски и регионални предизвикателства

Размер на безвъзмездната финансова помощ:

• минимум - 50 000 лева;
• максимум - 200 000 лева.

Процент на безвъзмездно финансиране:

• 80%

Допустими разходи:

• Разходи за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на квалифициран персонал, необходим за реализиране на пазара на предприемачески идеи (продукти – стоки и/или услуги) – до 50% от общо допустимите разходи по проекта.
• Разходи за придобиване на машини, съоръжения и оборудване, представляващи дълготрайни материални активи, необходими за реализиране на пазара на предприемачески идеи (продукти – стоки и/или услуги).
• Разходи за придобиване на дълготрайни нематериални активи (вкл. разходи за разработване на софтуер), необходими за реализиране на пазара на предприемачески идеи (продукти – стоки и/или услуги) – до 50 000 лева.
• Разходи за материали и консумативи, необходими за реализиране на пазара на предприемачески идеи (продукти – стоки и/или услуги) – до 25 000 лева.
• Разходи за наем на работни помещения – до 25 000 лева.
• Разходи за външни услуги (общо до 25 000 лева) за:
  • изработване на икономическа оценка, финансова оценка и техническа оценка на продукти (стоки и/или услуги);
  • разработване на технологии за производство на стоки и/или предоставяне на услуги;
  • изработване на пазарни анализи и проучвания, маркетингови планове за пазарна реализация на предприемачески идеи;
  • създаване на интернет страница на кандидата;
  • защита на индустриална собственост на национално и международно равнище и ползване на необходимата за това експертна помощ.
• Разходи за участие в събития в страната и чужбина (семинари, конференции, изложения) – разходи за такси за участие, разходи за командировки (пътни, дневни и квартирни) на квалифицирания персонал на кандидата – до 10 000 лева.
• Разходи за визуализация – до 2000 лева.

Продължителност на проекта:

• до 18 месеца

Начин на кандидатстване:

• по електронен път чрез Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН 2020)

Допълнителна информация:

Процедурата е под режим „de minimis” съгласно Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Максималният размер на помощта за едно и също предприятие, заедно с другите получени минимални помощи, не може да надхвърля левовата равностойност на 200 000 евро за период от три бюджетни години (две предходни плюс текущата година).

Очаквани резултати:

• постигане на положителен ефект по отношение устойчивостта на новосъздадените предприятия;
• създаване и стабилност на работни места;
• постигане на ръст чрез реализиране и предлагане на пазара на предприемачески идеи.

Критерии за оценка:

I. Ефективност на предприемаческата идея - 43 т.

• Пазарна приложимост на предприемаческата идея - 16 т.
• Социален ефект от реализацията на предприемаческата идея - 5 т.
• Екологичен ефект от реализацията на предприемаческата идея - 3 т.
• Прогнозна стойност на нетните приходи от продажби - 7 т.
• Прогнозна стойност на EBITDA - 6 т.
• Устойчива заетост в резултат от реализацията на предприемаческата идея - 6 т.

II. Опит и образование на предприемача и на екипа на кандидата - 26 т.

• Образователно-квалификационно ниво на предприемача - 5 т.
• Професионален опит на предприемача в областта на предприемаческата идея - 8 т.
• Образователно-квалификационно ниво на екипа на кандидата - 5 т.
• Професионален опит на екипа на кандидата в областта на предприемаческата идея - 8 т.

III. Приоритизация на проекти -13 т.

• Приоритизация на проекти на жени предприемачи - 3 т.
• Приоритизация на проекти на лица до 29 г. и лица над 50 г. - 3 т.
• Регионална приоритизация за проекти - 5 т.
• Съответствие с ИСИС - 2 т.

IV. Реалистичност на разходите по проекта - 3 т.

• Максимален брой точки: 85
• Минимален брой точки: 51.

• Малки инфраструктурни проекти (доставка на апаратура, изграждане на малка инфраструктура, водещи до директно или индиректно намаляване на емисиите на парникови газове) или адаптация към климатичните промени;
• Дейности, свързани със смекчаването и адаптацията към климатичните промени (разработване на стратегии /програми /доклади /анализи, образователни проекти, събития, публикации, научни изследвания и проучвания и др.).

Проектите се номинират от членовете на УС на НДЕФ.

Допустими бенефициери по проектите могат да бъдат юридически лица, с изключение на търговците по смисъла на Търговския закон и кооперациите по смисъла на Закона за кооперациите.

Кандидатстването по Програмата се осъществява чрез подаване на формуляр за кандидатстване по пощата или на ръка в офиса на НДЕФ.

Номинирането на проекти от членове на УС става текущо.

Повече информация можете да получите ТУК: http://ecofund-bg.org/bg/programs/