„Ако искаме преговорите да бъдат успешни в рамките на ограниченото време, с което разполагаме, трябва да бъде постигнат бърз напредък в уточняването на по-детайлизираното им съдържание. Можем да започнем да обсъждаме новите взаимоотношения между ЕС и Обединеното кралство, само ако е постигнат достатъчен напредък по трите основни области на преговорите по оттеглянето: правата на гражданите, уреждането на финансовите задължения и въпросът за границата с Ирландия.“

„Европейският парламент изразява още веднъж категоричната си позиция, че достатъчен напредък означава напредък във всички области, а не само в една или две, като официално и своевременно ще обявим кога считаме, че е постигнат такъв достатъчен напредък.“

„Европейският парламент ще следи стриктно развитието на преговорите по отношение на правата на гражданите и ще продължи да настоява за пълни права на гражданите на ЕС в Обединеното кралство, както и на гражданите на Обединеното кралство в ЕС. Това е основна задача на европейския проект – защита, а не ограничаване на основните права на всички граждани.”

„По-конкретно, Европейският парламент се стреми да осигури пълната защита на правата, свързани със събирането на семействата, здравеопазването, правото на глас в местните избори, прехвърлянето на (социални) права и правилата за постоянно пребиваване, включително правото гражданите да напускат Обединеното кралство, без да губят статута си за постоянно пребиваване. Едновременно с това се стремим да избегнем административната тежест за гражданите и няма да приемем законодателни предложения, които нарушават личната свобода на хората, например предложения за системни проверки за криминални деяния.”

„Не на последно място, Европейският парламент настоява споразумението за оттегляне да бъде директно приложимо и да включва механизъм, в който Съдът на Европейския съюз може да изпълнява пълната си роля.“

Необходими са хармонизирани на равнище ЕС програми, които да могат да открият навреме огнищата на инфекции, да оценяват тенденциите в заболеваемостта, да предоставят прогнози за тежестта на заболяването и да проследяват ефективно в реално време веригата на диагнозата, лечението и полагането на грижи.

Парламентът подчертава, че ХИВ продължава да бъде заразната болест, водеща до най-силно социално стигматизиране и призовава ЕК и държавите членки да улеснят достъпа до иновативно лечение, включително за най-уязвимите групи, и да работят за борба със социалното стигматизиране. Евродепутатите насърчават държавите членки да направят тестовете за ХИВ безплатни, за да гарантират ранното откриване на вируса.

Туберкулозата, която е основната причина за смърт при пациентите, живеещи с ХИВ, се е превърнала в сериозна трансгранична заплаха за хората в един глобализиран свят, в който мобилността на населението се увеличава. Броят на заразените с туберкулоза в света се покачи за трета поредна година през 2014 г.

Евродепутатите подчертаха, че е важно да се овладее възникващата криза с антимикробната резистентност и призоваха европейските лидери да си сътрудничат за установяване на трансгранични мерки за предотвратяване разпространението на туберкулозата и съвместни действия.

Относно вируса на хепатит C, евродепутатите заявиха, че над 90% от пациентите нямат изявени симптоми при заразяване с вируса, държавите членки нямат стандартизиран протокол за скрининг за хепатит, а броят на засегнатите лица не трябва да се подценява. Те призоваха Комисията да даде ход на мултидисциплинарен план, който да стандартизира скрининга, тестването и протоколите за лечение, както и да премахне хепатит C в ЕС до 2030 г.

Резолюцията беше приета с гласуване с вдигане на ръка.

Бързи факти

• През 2015 г. от 31 държави от ЕС/ЕИП са докладвани почти 30 000 диагностицирани нови случая на заразяване с ХИВ;
• 120 000 души от европейския регион са развили мултирезистентна туберкулоза;
• Вирусният хепатит (HCV) е считан за една от най-сериозните заплахи за общественото здраве в световен мащаб;
• Според Европейския център за профилактика и контрол върху заболявания един от всеки седем души, които живеят с ХИВ, не знаят, че са серопозитивни;
• Средното време между заразяването с ХИВ и диагностицирането на вируса е четири години;
• От общо 10 млн. смъртни случая, дължащи се на лекарствената резистентност, които според сведенията биха могли да настъпят ежегодно до 2050 г., около една четвърт ще бъдат причинени от резистентните на лекарства щамове на туберкулоза.

Те подкрепиха предложение, с което ще задължат многонационалните компании да отчитат своите данъци във всяка държава, в която оперират. Възможни са изключения в случаи на чувствителна търговска информация.

Целта е да се повиши прозрачността на данъчното облагане и да се предостави на обществото публично достъпна информация относно колко и къде плащат данъци мултинационални компании.

Публичен достъп до данъчна информация

Според предложените мерки информацията за данъчното облагане на мултинационални компании с годишен оборот от над 750 млн. евро ще бъде публикувана в общ формуляр във всяка данъчна юрисдикция, в която е оперирала компанията или нейно дъщерно дружество.

Компаниите също се задължават да внасят декларация и в публичен регистър, управляван от ЕК.

Информацията ще включва:

• името на фирмата (където е приложимо), списък на всички дъщерни предприятия, кратко описание на естеството на техните дейности и географско местоположение;
• броя на служителите, наети на работа на еквивалент на пълен работен ден;
• размера на нетния оборот;
• обявения капитал;
• продажбите и покупките;
• размера на данъците, платени през съответната финансова година от фирмата и нейните дъщерни предприятия, които извършват дейност във всяка данъчна юрисдикция както рамките на Европейския съюз, така и извън него;
• стойността на генерираните приходи;
• дали компаниите, дъщерните предприятия или клоновете се ползват от преференциално данъчно третиране.

Евродепутатите подкрепиха мерки за защита на компании в случаи на чувствителна търговска информация. Те предвиждат държавите членки да могат да разрешават един или повече елементи от информация временно да бъдат пропуснати в декларацията. Изключенията ще бъдат подновявани всяка година и ще се прилагат само в данъчната юрисдикция на държавата членка, която предоставя освобождаването.

След като дадена държава членка предостави изключение, тя трябва да информира конфиденциално Европейската комисия относно избегнатата информация, както и подробно обяснение на изключението.

Комисията ще публикува на сайта си всяка година списък с фирмите, които са получили изключения и кратки обяснения на причините.

Стриктни ограничения относно периода на изключения

Парламентът също така подкрепи изменения, които поставят ограничения на изключенията за предоставяне на данъчна информация от страна на фирми. Едно от измененията задължава компаниите, които изгубят правото си на изключение, веднага да направят публично достъпна избягваната до момента информация. Фирмите също така ще трябва да кандидатстват всяка година за подновяване на изключенията.

В допълнение към това в края на периода на неоповестяване съответната фирма ще трябва да публикува ретроактивно данъчните си данни под формата на аритметично общо кратно, така че да покрият периода, в който са се ползвали от имунитет за публикуването на тези данни.

Следващи стъпки

След като Парламентът одобри проекта на доклада с 534 гласа „за“ срещу 98 гласа „против“, 62 „въздържал се“, той ще бъде върнат обратно в комисиите, за да започнат преговорите в рамките на споразумение на първо четене въз основата на получен мандат в пленарна зала.

Бързи факти

Законодателството е една от мерките срещу избягването на плащане на корпоративни данъци, което според изчисления на ЕК струва на страните от ЕС между 50 и 70 милиарда евро годишно.

Частните охранителни дружества се наемат от държавите членки, за да подпомагат военни и граждански държавни агенции, като запълват недостига на персонал, както и за да се заобиколят ограниченията за използване на войски. Констатирани са случаи на охранителни компании, обвинени в нарушения на правата на човека и в участие в инциденти, водещи до загуба на човешки животи. Това разкрива пропуски в отчетността на компаниите, както и негативни последици за целите на външната политика на ЕС.

Евродепутатите се застъпват за правила на равнище ЕС за частните охранителни дружества като международен, правно обвързващ инструмент. В резолюцията, приета с 530 гласа „за“ срещу 147 „против“, 19 „въздържал се“, се предлага да се изготви списък на изпълнителите, които отговарят на стандартите на ЕС по критерии като прозрачност, чисти криминални досиета, финансов и икономически капацитет, притежаване на лицензи и разрешения, стриктно проучване на персонала и спазване на международен кодекс за поведение.

Частните охранителни дружества следва да се въздържат от участия в мисии, които предполагат използването на сили или активно участие на военни действия, заявяват евродепутатите. Те предлагат охранителните компании да ограничат своите операции само до логистични услуги и охраняване на сгради и инфраструктура, като настояват само компании, базирани в ЕС, да бъдат включени в мисии за защита.

Цитат

Докладчикът на ЕП Хилде Ваутманс (АЛДЕ, Белгия) заяви: „Европейските граждани настояват да направим повече за тяхната безопасност. Трябва да осъзнаем, че е време да въведем някакви правила по въпроса за какво могат да бъдат използвани охранителните компании, какво те имат право да правят, в каква рамка действат. Искаме подходящи и стабилни стандарти за техните дейности.“

Бързи факти

През 2013 г. в Европа има близо 40 000 частните охранителни дружества с над 1,5 милионна души персонал. Те извършват множество дейности, от логистични услуги, управление на затвори или предоставяне на защита до подкрепа в бойни операции и предоставяне на военни технологии. Персоналът също така се използва за охрана на делегации на ЕС в трети страни, както и за осигуряване на патрулна охрана на инфраструктурни обекти като помещения за мисии и операции на ЕС.

Парламентът иска да насърчи по-дългия жизнен цикъл на продуктите чрез справяне с т.нар. „програмирано остаряване“ за материални стоки и софтуер.

Препоръките включват:

• здрави, по-лесни за ремонт и по-качествени продукти: установяване на критерии за минимална устойчивост за всяка категория продукти още от момента на проектирането им;
• в случай, че ремонтът на продукт е по-дълъг от един месец, следва да се удължи гаранцията му с времето, необходимо за извършване на поправката;
• държавите членки трябва да създадат подходящи стимули за насърчаване за производство на устойчиви и подлежащи на поправка продукти, да стимулират ремонтните дейности и продажбите на стоки втора употреба; това ще осигури повече работни места и ще намали отпадъците;
• потребителите трябва да имат възможност да ползват услугите на независимо лице, извършващо ремонтни дейности: отпадане на технически, свързани с безопасността или софтуерни решения, които не позволяват ремонтните дейности да се извършват от лица, различни от одобрените предприятия или органи;
• основни компоненти като акумулатори и светодиоди не бива да са твърдо фиксирани, освен ако е това не е обосновано от съображения за сигурност;
• резервните части, които са необходими за правилното и безопасно функциониране на стоките, трябва да се предоставят на цена, която е съизмерима с естеството и продължителността на живот на продукта;
• да се въведе определение на равнище ЕС за „програмирано остаряване“ на материални стоки и софтуерни продукти, да се създаде система, която би могла да проверява и открива програмираното остаряване, както и подходящи възпиращи мерки по отношение на производителите.

Европейски етикет да гарантира по-добра информация за потребителите

Парламентът призовава ЕК да разгледа възможността за въвеждане на европейски етикет на доброволна основа, който да обхваща по-специално: дълготрайност, екопроектиране, възможности за подобряване в съответствие с техническия прогрес и възможности за поправка.

Евродепутатите също предлагат да се създаде брояч за употребата върху най-важните стоки за масово потребление, и по-специално големите електродомакински уреди.

Резолюцията беше приета с 662 гласа „за“ срещу 32 „против“, 2 „въздържал се“.

Цитат

Паскал Дюран (Зелените/ЕСА, Франция), докладчикът по темата заяви: „Трябва да възстановим възможността за поправка на всички продукти, които излизат на пазара. Трябва да направим така, че батериите вече да не са залепени за продукта, а са закачени по начин, който да не налага изхвърлянето на телефона, когато батерията е развалена. Трябва да направим така, че потребителите да знаят колко трае един продукт и как може да бъде поправен той.“

Бързи факти

Според проучване на Евробарометър, 77% от потребителите в ЕС са заявили, че биха предпочели да се опитат да поправят повредените стоки, вместо да закупуват нови. Въпреки това, потребителите са заменили или изхвърлили продуктите, тъй като разходите за ремонт са били прекалено високи за предлаганата услуга.

Бързи факти

През 2013 г. в Европа има близо 40 000 частните охранителни дружества с над 1,5 милионна души персонал. Те извършват множество дейности, от логистични услуги, управление на затвори или предоставяне на защита до подкрепа в бойни операции и предоставяне на военни технологии. Персоналът също така се използва за охрана на делегации на ЕС в трети страни, както и за осигуряване на патрулна охрана на инфраструктурни обекти като помещения за мисии и операции на ЕС.

Стихотворението „Обесването на Васил Левски“ рецитира Калина Вълчева от Театралната школа към Младежки център. Песни за Апостола изпълниха Михаил и Теодора Евтимови.

На събитието присъстваха областният управител Станислав Дечев, двамата му заместници д-р Стефка Здравкова и Ангел Божинов, зам.-кметът Милена Трендафилова, депутатът Евгения Ангелова и други.

Автор: Анета Кутелова

Източник: Haskovo.net

За да получат дарение лицензиран софтуерен продукт, гражданските организации трябва да посетят сайта на ТехСуп България на адрес www.techsoup-bulgaria.org и да регистрират своята организация, като създадат нов акаунт.

След успешна регистрация те могат да поръчат софтуерните продукти, които желаят да им бъдат предоставени като дарение. Организациите е необходимо да заплатят под формата на дарение минимална сума за разходите, свързани с доставката на заявените продукти.

• Дневният бюджет е зададен на 329 USD, което се равнява на около 10,000 щ.д. месечно.
• Максималната цена на кликване (CPC) е ограничена до 2 щ.д.
• Могат да се провеждат само кампании с насочване по ключови думи, с текстови реклами, които да се показват само на страници с резултати от търсенето с Google.
• Могат да показват само текстови реклами.

За да отговарят на условията за участие в програмата Google Ad Grants, организациите трябва:

• Да имат актуален и валиден статут на благотворителна организация според разпоредбите на съответната държава.
• Да потвърдят и приемат изискваните в кандидатурата свидетелства относно липсата на дискриминация и получаването и използването на дарението.
• Да имат действащ уебсайт със съществено съдържание.

За повече информация, моля посетете страницата на Google Grants. Moже да се кандидатства още днес!

Има отпаднали растения и животни от приоритетните сектори. Не е изненада, че от приоритетните са отпаднали зайци, пъдпъдъци, калифорнийски червеи.

Приоритетите по процедурата са следните:

• Образование в сферата на земеделието/животновъдството.
• Дейността на кандидата да е съсредоточена в приоритетните сектори (Животновъдство и Плодове и зеленчуци).
• Биологични стопанства.
• Наемане на лице/а на трудов договор.

Бюджет: 41 500 000 евро

Помощта по тази мярка ще се предоставя на млади земеделски производители на възраст до 40 години към момента на подаване на заявлението, които притежават съответни професионални умения и компетенции. Младият земеделски производител се счита за такъв, когато установява за пръв път земеделско стопанство в качеството си на ръководител на стопанството.

Допустими разходи:

• Закупуване на движими дълготрайни материални активи (машини, съоръжения, оборудване или специализирани транспортни средства);
• Закупуване, строителство, модернизиране на недвижими дълготрайни материални активи;
• Закупуване на селскостопански животни;
• Закупуване на земя за земеделска дейност;
• Създаване и/или презасаждане, и/или възстановяване на трайни насаждения, десертни лозя, медоносни дървесни видове за производство на мед и бързорастящи храсти и дървесни видове за производство на биоенергия.

Критерии за допустимост:

Бенефициенти са земеделски производители – физически лица или фирми (ЕТ или ЕООД), които отговарят на следните критерии за допустимост:

• да са регистрирани като земеделски производители по Закона за подпомагане на земеделските производители;
• икономическият размер на стопанството да е в границите между 8 000 и 16 000 СПО (СПО – стандартен производствен обем означава стойността на продукцията, която отговаря на средната стойност за даден район за всеки един земеделски продукт). Всяка земя, която се взима предвид при определяне на първоначалните минимални СПО да е с представен документ за собственост и/или договор за аренда/наем с минимален срок от 5 години;
• да са на възраст от 18 до 40 години (може и навършени) към датата на подаване на молбата за подпомагане;
• да имат съответните професионални умения и познания, които да бъдат доказани: завършено средно образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина, или средно икономическо образование със земеделска насоченост; и/или завършено висше образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина, или висше икономическо образование със земеделска насоченост; и/или удостоверение за завършен курс от минимум 150 часа или свидетелство за професионална квалификация в областта на селското стопанство. Когато кандидатът не покрива изискванията за професионални умения и познания, може да бъде одобрен при условие, че поеме ангажимент, в рамките на 36 месеца от момента на вземане на решение за отпускане на помощта, да покрие тези изисквания. Тази възможност може да се предостави в случай, че младия земеделски производител е предвидил подобна нужда в бизнес плана си;
• в рамките на 18 месеца преди датата на кандидатстване по мярката да са регистрирани за първи път като земеделски производители по Закона за подпомагане на земеделските производители;
• в рамките на 18 месеца преди датата на кандидатстване по мярката да са започнали да отглеждат животни в собствен/нает животновъден обект и/или да стопанисват земя с цел производството на земеделска и животинска продукция.

Сума и размер на помощта

Общият размер на помощта не може да надвишава 25 000 евро на бенефициент.

Изплащането на помощта става на два пъти под формата на единична премия:

Първо плащане – 12 500 евро след одобрение на молбата за подкрепа;

Второ плащане – 12 500 евро само при коректно изпълнение на всички заложени в бизнес плана дейности, инвестиции и цели вкл. увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 4000 евро СПО

В процесът на оценка проектите се класират и се дава приоритет на:

• Проекти, които се изпълняват от бенефициенти, които имат завършено средно и/или висше образование в областта на селското стопанство, ветеринарната медицина или икономическо образование със земеделска насоченост;
• Проекти, които се изпълняват в сектор „Животновъдство”;
• Проекти, които се изпълняват в сектор „Плодове и зеленчуци”;
• Проекти на млади фермери, чиито стопанства са в процес на преход към биологично производство или са преминали към биологично производство на земеделски продукти и храни;
• Проекти на млади фермери, които създават заетост и нови работни места.

НАРЕДБА № 14 от 28 май 2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

Приоритетът на тази ограничена покана за представяне на предложения за грантове за дейности е да подкрепи установяването или засилването на националните процеси на консултации в държавите-членки посредством национални ромски платформи, свикани и ръководени от националните ромски точки за контакти (НРТК).

Препоръката на Съвета на ЕС относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите-членки (2013/C 378/01, от 9 декември 2013 г.) потвърждава, че НРТК следва да улеснят участието на ромското гражданско общество в изпълнението на НСИР и местните планове за действие. Националните ромски платформи ще допринесат решително за този процес.

Националните ромски платформи се очаква да насърчават и улесняват диалога и обмена, да насърчават взаимното обучение, сътрудничеството и участието в изпълнението и мониторинга между всички заинтересовани страни на национално ниво. Насърчава се включването на ромите, особено на ромските жени и младежи, в платформите.

ЦЕЛИТЕ НА ПЛАТФОРМИТЕ СА:

• Да се овластят НРТК в процеса на интеграция на ромите, да им се осигури необходимата видимост към всички заинтересовани страни, независимо дали на национално, регионално или местно равнище, към ромските и неромските общности;
• Да се осигури ефективно участие на всички заинтересовани страни (национални, регионални, местни власти, ромски и неромски общности, включително ромски младежи и жени от ромски произход, ромски и про-ромски неправителствени организации, частни предприемачи, профсъюзи, професионални асоциации, академични среди, органи по въпросите на равенството и т.н.) във всички решения, включително относно разпределянето на наличните финансови средства от бюджета на ЕС и националните бюджети, които засягат ромите, като се вземат предвид ролята на всяка заинтересована страна;
• Да се преодолеят разликите в прилагането на националната стратегия за интеграция на ромите и предизвикателствата, които са специфични за националния контекст;
• Да бъдат развити процесите на отчитане на национално и европейско равнище.

ЩЕ БЪДАТ ПОДКРЕПЕНИ:

- Дейности, насочени към ефективно участие на заинтересованите страни, включително идентифициране на заинтересованите страни, действия за изграждане на капацитет, интегриране на техния принос в разработването на политики, свързани с интеграцията на ромите;

- Работни срещи, целящи да осигурят подходяща комуникация с всички заинтересовани страни;

- Дейности, насочени към овластяване и участие на ромски младежки и женски организации;

- Организиране на откриваща среща "Kick Off" с участието на всички заинтересовани страни (с балансирано географско покритие), за да се обясни процесът, както и подходът на държавата-членка към интеграцията на ромите;

- Организиране на тематични дискусии / фокусирани групови дискусии / работни срещи за добри практики, по-специално по темите:

• въпроси на образованието, заетостта, здравеопазването, жилищното настаняване и борбата с дискриминацията, които биха отговорили на нуждите / приоритетите / пречките / предизвикателствата на национално / регионално / местно равнище;
• възможности за финансиране;
• ромско образование и как най-добре да се развива образованието на ромските деца, включващо възпитатели, родители, представители на общините, социални работници, ромски посредници, ромски помощници;
• включването на профсъюзите, частния сектор в увеличаването на учеинята за заетост на ромите и на интегриран подход в областта на жилищното настаняване и здравеопазването;

- Дейности, насочени към улесняване на диалога между ромските и неромските общности и местните власти, за да обяснят взаимните ползи от мерките за интеграция на ромите и за двете общности.

Повече информация можете да намерите ТУК:

http://ec.europa.eu/research/participants/portal/desktop/en/opportunities/rec/topics/rec-rdis-nrcp-ag-2017.html

Компонент 2: Министерство на здравеопазването.

Повече информация можете да намерите ТУК: http://www.eufunds.bg/programen-period-2014-2020/operativni-programi-2014-2020/obyavi-za-nabirane-na-proektni-predlozheniya/item/16786-protzedura-za-predostavyane-na-bezvazmezdna-finansova-pomosht-bg16rfop001-5-001-podkrepa-za-deinstitutzionalizatziya-na-grizhite-za-detza

Приоритетни ще бъдат проектите, които въз основа на такъв анализ предлагат пренасяне на добри практики и иновативни решения за премахване на недостатъците в структурата, управлението, персонала, обученията, сътрудничеството и професионалните практики. Ще бъдат подкрепени и мерки за извършване на изследвания на общественото мнение и широко застъпване на дискусиите и формите на повишаване на отчетността и гражданското участие.

Допустими кандидати:

• Юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, вписани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ЦРЮЛНЦ) при Министерството на правосъдието (МП) по чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), в сила до 31.12.2017 г., или вписани в Регистъра по чл. 17 от ЗЮЛНЦ, в сила от 01.01.2018 г., които имат поне една приключена финансова година към датата на кандидатстване.
• Професионални организации, регистрирани по ЗЮЛНЦ или регистрирани/създадени със специален закон, на лица, работещи в системата на съдебната власт (съдии, прокурори, следователи, съдии по вписванията, съдебни заседатели, съдебни служители, вещи лица и др.), на адвокати, нотариуси и други юристи, на медиатори и арбитри, както и на други лица, работещи в сектора на правосъдието, които имат поне една приключена финансова година към датата на кандидатстване.

Бюджет: 2 000 000 лв. – за втория срок за кандидатстване; 2 000 000 лв. – за третия срок за кандидатстване.

Повече информация можете да намерите ТУК: www.eufunds.bg/op-dobro-upravlenie/item/16426-protzedura-bg05sfop001-3-003-grazhdanski-kontrol-varhu-reformata-v-sadebnata-sistema.