Какви са стъпките, водещи до Римските договори?

Скоро след създаването на ЕОВС се ражда идеята за наднационална военна интеграция. На 27 май 1952 г. в Париж „Шестте“ подписват Договор за създаване на Европейска общност за отбрана (ЕОО), предвиждащ създаването на европейска армия. Договорът обаче не е ратифициран от Националното събрание на Франция и така и не влиза в сила.

Неуспехът за създаване на Европейска общност на отбраната показва на държавите, че трябва да обърнат поглед към икономическо партньорство. На 1 и 2 юни 1955 г. в Месина се провежда конференция на външните министри на ЕОВС. Пол-Анри Спаак – министър на външните работи на Белгия, оглавява комитет, чиято задачата е да разработи проект за общ европейски пазар.

Именно този комитет съставя два проекта за договори, известни под името „Римски договори“.

Договорите са официално подписани в Рим от Франция, ФРГ, Белгия, Италия, Люксембург и Нидерландия на 23 март 1957 г. Влизат в сила на 1 януари следващата година.

Какво представляват Римските договори?

С първия договор се създава Европейската икономическа общност (ЕИО). Организацията на ЕИО наподобява тази на ЕОВС. Комисията получава изпълнителна власт, Съветът на министрите действа като законодателен орган, а Асамблеята обсъжда докладите и осъществява връзката с националните парламенти. Съдът контролира съобразеното с разпоредбите приложение на договора.

Договорът за ЕИО предвижда следното:

• създаване на общ пазар, който се основава на свободното движение на лица, услуги, стоки и капитали;
• създаване на общ митнически съюз – премахване на митата между държавите членки, установяване на обща митническа тарифа по отношение на трети държави;
• провеждане на обща политика в областта на селското стопанство, транспорта и търговията;
• създаване на Европейска инвестиционна банка (ЕИБ);
• създаване на Европейски социален фонд (ЕСФ);
• развитие на по-тесни отношения между държавите членки.

Държавите, които подписват договора, заявяват, че са „твърдо решени да положат основите на един все по-тесен съюз между народите на Европа“ (от преамбюла към Договора за ЕИО).

С втория договор се създава Европейската общност за атомна енергия (ЕОАИ или Евратом). Неговата цел е бързото установяване и развитие на ядрената енергетика, както и координирането и обмена на научноизследователски програми в областта. Договорът влиза в сила на 1 януари 1958 г. Жан Моне –един от бащите на европейските общности, става първият президент на Върховния орган на ЕОАЕ.

Днес Евратом (2014–2018 г.) е част от Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. Целта е подобряване на ядрената сигурност, безопасността и радиационната защита, както и способстване за дългосрочното намаляване на въглеродния дял в енергийната система по един безопасен, ефикасен и сигурен начин.

На 25 март 1957 г., освен ЕИО и Евратом, е подписана и Конвенцията за някои общи институции на Европейските общности. По този начин към ЕИО, ЕОАЕ и ЕОВС се създават обща асамблея, общ съд и общ икономически и социален комитет.

Гражданите на ЕС посочват като най-големи проблеми за общността имиграцията и тероризма, като в това отношение изпъква Португалия, за която най-голям проблем се оказва състоянието на публичните финанси в ЕС.

Специално за България, най-големите проблеми в страната са безработицата (за 30% от анкетираните) и икономическата ситуация (30%), които взимат лек превес над имиграцията (29%).

Като цяло мнението на българите за състоянието на икономиката на страната е крайно негативно. 82% от анкетираните смятат, че нейното състояние е абсолютно лошо, а само 14% са на мнение, че тя е в отлична форма. По този показател пред нас е само Италия (86% смятат, че икономиката е „супер зле“), Испания (89%) и Гърция (97%).

Източник: Списание „Икономист“

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер представи пет възможни отговора на въпроса “Quo vadis Europa“ и подчерта, че това означава „Европа на 27-те.“ Той каза: „Нашата задача днес е да покажем какво Европа може и какво не може да направи.“ Той даде следния пример: „Европа сама не може да бъде държана отговорна за борбата с безработицата.“ Той добави: „Не можем да предложим луната и звездите. В някои случаи всичко, което можем да предложим, е телескоп.“

Г-н Юнкер изброи пет сценария:

• „Продължаваме“;
• „Само единен пазар“;
• „Тези, които искат повече, правят повече“;
• „Правим по-малко по по-ефикасен начин“;
• „Правим много повече заедно“.

Той каза: „Днес няма да Ви кажа какво е моето абсолютно предпочитание, защото не зависи от мен да взема това решение,“ и призова Европейския парламент, националните парламенти, правителствата и гражданите да продължат дебата. Комисията ще продължи да слуша до септември, когато ще може да се извлекат заключения в годишната реч за състоянието на Европейския съюз, след консултации с докладчиците на Европейския парламент.

Естебан Гонсалес Понс (ЕНП, Испания) благодари на г-н Юнкер, че избра да представи бялата книга пред Парламента и подчерта, че той трябва да участва активно в последващия дебат. Той се съгласи с г-н Юнкер относно нуждата да „приведем очакванията в съответствие с реалността“ и призова държавите членки да „спрат да обвиняват Европа за неща, които Европа не може да направи, защото Европа не разполага с инструментите.“ Той заключи: „Това е погрешна и опасна игра и Брекзит е една от последиците от нея.“

Лидерът на С&Д Джани Питела (Италия) каза на г-н Юнкер: „Вашата книга съдържа пет възможности и аз смятам, че излагайки тези пет възможности като реалистични сценарии, Вие попадате в ръцете на всички онези, които искат да ослабят Европейския съюз и дори да го унищожат.“ Той добави: „Вие предлагате пет възможности, а аз виждам само една: да работим заедно с европейците и да правим заедно много повече.“

Улрике Требезиус (ЕКР, Германия) каза, че миналите надежди на Европа и еврозоната са станали жертва на централизация и заблуди за величие. ЕС трябва да се концентрира върху по-малко политически сфери и да стане по-ефикасен. Като примери тя даде борбата с тероризма и защитата на външните граници. Тя каза: „Времената се промениха, трябва ни повече гъвкавост и да адаптираме нашето институционно устройство.“

Ги Верхофстад (АЛДЕ, Белгия) подчерта необходимостта от започване на ново интеринституционно обмисляне на бъдещето на Европа. Той също така каза, че настоящия ЕС няма истинската способност да се справи с много от днешните предизвикателства. Той призова държавите членки да спрат използването на гласуването с единодушие, за да блокират жизненоважни усилия за напредъка на Европейския съюз. Той добави: „Но как да се убедят лидерите на ЕС на национално ниво да предприемат стъпките, от които отчаяно се нуждаем?“

Патрик Льо Ярик (ЕОЛ, Франция) подчерта, че: „Трябва да слушаме гражданите.“ Той призова за сценарий „отдолу-нагоре“, който да вземе предвид надеждите на хората за справедливост, равенство, солидарност, защита на околната среда и общественото здрав. Той предупреди: „В противен случай ние няма да се справим с предизвикателството.“

Филип Ламбертс (Зелените, Белгия) призова Комисията да предложи радикална промяна в курса, за да спре рязко увеличаващото се неравенство. Той добави: „За да завладеем отново сърцата и духа на хората, ние трябва да... гарантираме мира и споделения просперитет и да обърнем гръб на данъчната и социалната конкуренция.“

Джерард Батън (Великобритания), от името на групата на ЕСПД, каза, че бялата книга признава проблемите, пред които е изправен ЕС, но „не разбира, че много от тези проблеми бяха създадени от самия ЕС.“

За групата на ЕНС Вики Майер (Нидерландия) каза, че ЕС се срива. „Ние в Нидерландия казахме „не“ на европейската конституция, „не“ на търговското споразумение с Украйна и е време да кажем „не“ на Европа.“

• Съветът да се превърне в истинска законодателна камара, а активните в момента специализирани законодателни състави на Съвета да се включат като подготвителни органи, подобно на дейността на комисиите в Европейския парламент;
• Всяка държава членка следва да определи поне трима кандидати от двата пола за ролята на председател на ЕК,
• Съветът да премине напълно към гласуване с квалифицирано мнозинство във всички възможни случаи съгласно Договорите, за да се предотврати блокирането на важни законодателни проекти и да се ускори законодателният процес;
• създаване на постоянен Съвет на министрите на отбраната, с оглед на координирането на политиките за отбрана на държавите членки.

Мерчедес Бресо каза: „Европейският съюз не се нуждае от популистка революция. Той се нуждае от мир и адаптиране към нуждите на нашето време. Това означава справяне с демократичните предизвикателства, предоставяне на социална, фискална и екологична защита на гражданите, защита на правото им на безопасност в контекста на сложната международна обстановка и изпълнение на нашите морални задължения към нашите съседи.“

Г-н Брок каза: „Гражданите очакват от Европа решения. Те са ядосани, защото не виждат да се предоставят отговори. Това е очевидно в период на много предизвикателства. Но това са проблеми, които могат да бъдат решени само заедно. Лисабонският договор предлага много все още неизползвани възможности ЕС да бъде по-ефикасен, отговорен и прозрачен.“

Резолюцията беше приета с 329 гласа „за“ срещу 223 „против“, с 83 „въздържали се“.

Амбициозно реформиране на договорите

Втората резолюция, с докладчик Ги Верхофстад (АЛДЕ, Белгия), има за цел да представи решения, които не могат да бъдат постигнати чрез използване на инструментите, които понастоящем са предвидени в договорите, и поради това са осъществими само чрез по-задълбочена промяна на Лисабонския договор в областите на икономическо управление, външна политика, основни права и прозрачност. Например:

• тя предлага да се създаде министър на финансите на ЕС, като на Комисията бъде предоставен капацитет за разработване и прилагане на общата икономическа политика на ЕС, подкрепен от бюджетен капацитет за еврозоната,
• припомня нуждата от определяне на едно място за седалище на Европейския парламент,
• предлага значително намаляване на размера на колегиума на Комисията, а броят на заместник-председателите да бъде намален на двама,
• вярва, че е необходимо да се позволи на гражданите на ЕС във всяка държава членка да гласуват директно за кандидатите за председател на ЕК.

Ги Верхофстад каза: „Тези доклади предоставят план относно как трябва да изглежда един по-съвършен Европейски съюз. Те не предлагат самоцелна европейска интеграция. Въпросът след приемането на тези доклади е как да се продължи напред. Знам, че можем да имаме силен и уважаван Европейски съюз и едновременно с това цветущи местни и национални демокрации. Всъщност аз вярвам, че едното не е възможно без другото.“

Резолюцията беше приета с 283 гласа „за“ срещу 269 „против“, с 83 „въздържали се“.

Укрепване на еврозоната

Третата резолюция, с докладчици Раймер Бьоге (ЕНП, Германия) и Перванш Берес (С&Д, Франция) предлага сближаване на икономиките на държавите членки на еврозоната, за да бъдат по-устойчиви на външни шокове. Те предлагат стратегия за сближаване, финансирана от специфичен бюджетен капацитет на еврозоната, който да се финансира от нейните държави членки и да бъде на разположение при ясни условия. Ключовите предложения са:

• фискален капацитет, състоящ се от Европейския механизъм за стабилност и специфичен допълнителен бюджетен капацитет за еврозоната, финансиран от нейните държави членки, като част от бюджета на ЕС,
• Европейски валутен фонд, който трябва постепенно да се създаде на базата на Европейския механизъм за стабилност и да притежава подходящ капацитет за кредитиране и заемане, и ясно дефиниран мандат за справяне с икономически сътресения,
• кодекс за сближаване: петгодишен период, в които да се отговори на критериите за конвергенция на данъчното облагане, пазара на труда, инвестициите, производителността и социалното сближаване,
• управление: по-голяма роля за Европейския парламент и националните парламенти, сливане на функциите на председателя на Еврогрупата и комисаря по икономическите и парични въпроси, както и създаване на министър на финансите в рамките на Европейската комисия.

Г-н Бьоге каза: „Стабилизирането на еврозоната би било в интерес на целия Европейския съюз. По тази причина нашите предложения ще положат основата за по-нататъшни преговори с другите европейски институции. Експерти от Международния валутен фонд също реагираха положително, показвайки голям интерес към нашите идеи.“

Г-жа Берес каза: „Шейсет години след подписването на Римския договор духът на основателите на Европейския съюз трябва да бъде разпален наново. Създаването на бюджет за еврозоната би било голяма стъпка към постигането на тази цел в момент, в който нуждата от запазване на целостта на еврото е по-спешна от всякога. Чрез предоставянето на солидарност към държавите членки, които са изправени пред изключителна криза, преодоляване на макроикономически шокове, които могат да се отразят на цялата еврозона и подпомагане на конвергенцията, такъв инструмент може да изпълни потенциала на валутата, като в същото време спомогне за постигането на пълна заетост в Европа.“

Резолюцията беше приета с 304 гласа „за“ срещу 255 „против“, с 68 „въздържали се“.

Всички тези предложения са част от пакет, който има за цел да изясни позицията на Европейския парламент относно бъдещето на ЕС по случай 60-ата годишнина от Договора от Рим.

Относно бъдещето на Европа председателят на Съвета Доналд Туск каза: „Ако искате да сте бързи, вървете сами. Ако искате да стигнете далеч, вървете заедно“. Той обеща, че по време на преговорите за „Брекзит“ ще се старае да запази политическото единство между 27-те, като в същото време ЕС и Обединеното кралство останат „добри приятели“. Той също така настоя, че „...липсата на споразумение няма да бъде лоша за ЕС. Тя би била лоша за всички.“ Говорейки на холандски, г-н Туск изказа своята солидарност с Нидерландия, която той нарече „място за свобода и демокрация“.

Председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер предупреди за опасността от свеждането на бъдещето на Европа до сценарий на две скорости. Той каза: „Не искам нова „желязна завеса“ в Европа“. Г-н Юнкер критикува турските вербални атаки срещу Нидерландия и ги нарече напълно неприемливи. Според него отговорните за тях отдалечават Турция от ЕС. Той също така отбеляза, че новата търговска политика на САЩ повишава очакванията ЕС да се превърне в новия световен лидер в многостранната свободна търговия, но и подчерта, че преговорите за свободна търговия трябва да включват социалните партньори и гражданското общество.

Министър-председателят на Италия Паоло Джентилони каза, че ако не намалим безработицата и оставим държавите от първа линия на ЕС да се оправят сами с миграционната криза, ако се поддадем на национализма и изоставим най-слабите, няма да има никакво гражданско доверие в ЕС. По повод дебата за Европа на две скорости той каза: „Не“ на две Европи, голяма и малка, източна и западна... и „да“ на една Европа, в която всяка държава има своето ниво на амбиция и може да реши да се присъедини... по всяко време, сега или по-късно, и всички участват в общия проект“.

Заместник министър-председателят на Малта Луис Грек, говорейки от името на председателството на Съвета, каза, че настоящият момент изисква решителни действия от лидерите на ЕС и държавите членки. Той предупреди за изпадането в негативно мислене. Относно бъдещето на ЕС г-н Грек каза, че приемането на Римската декларация трябва да бъде последвано от конкретни действия и предупреди, че не трябва да се получават „граждани втора категория, прибързани решения и инстинктивни реакции“.

Манфред Вебер (ЕНП, Германия) каза: „Трябва да се погрижим хората в Европа да не гледат на Страсбург и Брюксел като на външни сили, които им налагат разни неща, докато националните им политици приписват общите успехи на националните държави. Те трябва да приемат отговорностите, да обясняват вкъщи защо и как са гласували на европейско ниво.“ Относно Турция той каза, че пълноправното членство на страната в ЕС „не се предвижда в обозримо бъдеще.“

Лидерът на С&Д Джани Питела (Италия) каза: „В момента всички говорят за Европа на много скорости, но Европа на много скорости е само метод, а не стратегия.“ Той продължи: „Проблемът на Европа в днешно време не е скоростта, ами посоката. Трябва ни нова посока за Европа, към силен социален стълб и мощна европейска стратегия за инвестиции...,“ които ще бъдат финансирани чрез успешна борба с укриването на данъци и данъчните измами. В заключение той каза: „Колкото повече заплашват ЕС, толкова повече аз вярвам в Европа.“

Рафаеле Фито (ЕКР, Италия) призова за промяна в политиките и каза: „Корабът потъва и трябва да се запитаме защо.“ Според него ЕС е станал прекалено централизиран и отдалечен от гражданите. ЕКР иска предоговаряне на договорите и е против всякакво бъдещо отстъпване на национален суверенитет, добави той.

Ги Верхофстад (АЛДЕ, Белгия) обвини президента на Турция Ердоган в цинизъм, задето говори за свобода на словото, докато в Турция журналисти лежат в затвора. Той каза: „Нека замразим преговорите за присъединяване на Турция сега. Това е единственото, което можем да направим в момента.“ Той също така се изказа в полза на процес на „възраждане“ на ЕС, който да започне с тържествата за шейсетата годишнина на Римските договори в Рим.

Лидерът на ЕОЛ Габриеле Цимер (Германия) изрази съмнение дали Римската декларация, която предстои да бъде подписана на 25 март, наистина ще представлява едно ново начало за ЕС. Тя добави: „Трябва ни ясен сигнал за силна и социална Европа, както и други незабавни мерки. Наистина се надявам скоро да се договорим за предложенията относно стълба на социалните права, по които работи Парламентът“.

Филип Ламбертс (Зелените, Белгия) каза, че празненствата по случай шейсетата годишнина на Римските договори представляват възможност за промяна на посоката. Той добави: „Европа трябва да използва глобализацията, за да постигне напредък към социално сближаване и засилена демокрация“. Той също така изрази надежда, че председателят на Съвета Туск ще бъде готов за предизвикателствата.

Роза Д‘Амато (ЕСПД, Италия) каза, че Европа на две скорости вече съществува. Тя добави: „...има ЕС на банките, големите компании и лобитата и ЕС на гражданите, тези, които са загубили своята работа и нямат права.“

Матео Салвини (ЕНС, Италия) призова за край на плащанията от ЕС за Турция и преговорите за присъединяване на страната към ЕС, които „...никога не трябваше да започват...“ Той също така обвини лидерите на ЕС за „...съсипването на европейската мечта...“

„Днес Парламентът показа с много голямо мнозинство, че вярва в прехода към кръгова икономика. Ние решихме да възстановим амбициозните цели за рециклиране и депониране в унисон с първоначалното предложение на Комисията от 2014 г.,“ заяви евродепутатът Симона Бонафе (С&Д, Италия).

Отпадъци и отпадъци от опаковки

До 2030 г. поне 70% от теглото на битовите отпадъци (тези от домакинствата и малките предприятия) трябва да бъдат рециклирани или подготвени за рециклиране (т.е. проверени, почистени или ремонтирани), казват евродепутатите. Европейската комисия предложи 65%.

За опаковъчни материали като хартия и картон, пластмаса, стъкло, метал и дървесина евродепутатите предлагат делът на рециклиране да достигне 80% през 2030 г., с междинни цели за 2025 г.

Депониране

Предложението ограничава до 10% дела на депонирането на общинския боклук до 2030 г. Евродепутатите предлагат също този дял да се намали до 5%, въпреки удължаването на срока с 5 години, при определени условия за тези държави членки, които през 2013 г. са депонирали повече от 65% от общинските отпадъци.

Хранителни отпадъци

Хранителните отпадъци в ЕС се оценяват на около 89 милиона тона, или 180 кг на човек годишно. Евродепутатите препоръчват хранителните отпадъци да се намалят с 30% до 2025 г. и с 50% до 2030 г., в сравнение с 2014 г. Те предлагат и подобна цел за морските отпадъци.

Следващи стъпки

Четирите доклада, приети във вторник, представляват позицията на Парламента за преговорите със Съвета на министрите, които все още не са приели своя собствена позиция.

Бележка

През 2014 г. Австрия, Белгия, Дания, Германия, Холандия, Швеция спряха изхвърлянето на общинския боклук в депа, докато Кипър, Хърватия, Гърция, Латвия и Малта все още депонират повече от три четвърти от битовите си отпадъци.

Въпреки че управлението на отпадъците в ЕС се е подобрило значително през последните десетилетия, почти една трета от общинския боклук все още се депонира, а по-малко от половината се рециклира или компостира, като има огромни различия между държавите членки.

Подобряването на управлението ще има положително въздействие за околната среда, климата, здравето на хората и икономиката. Като част от промяната в политиката на ЕС към кръгова икономика, Европейската комисия изготви четири законодателни предложения, които представят нови цели за управление на отпадъците по отношение на повторното използване, рециклиране и депониране.

Предложенията също така засилват разпоредбите на ЕС относно предотвратяването на прахосването и разширяват отговорността на производителите. Те също така уеднаквяват определения, задължения за докладване и методи за изчисляване с цел постигането на целите.

* * *

Допълнителна информация:

Процедура: обикновена законодателна процедура, споразумение на първо четене

Факти:

• 44% от общинските отпадъци в ЕС се рециклират или компостират;
• Делът ще се увеличи до 70% през 2030 г.;
• Евродепутатите също предложиха да ограничат депонирането на отпадъците до 5% от общото генерирано количество отпадъци;
• Предложена е и цел за намаляване на хранителните отпадъци с 50%.

Иконографики:

http://www.europarl.europa.eu/news/en/news-room/20170306STO65256

Други продукти:

– EP Research: circular economy package

http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/BRIE/2017/599288/EPRS_BRI(2017)599288_EN.pdf

Докладчикът Кари Каденбах (С&Д, Австрия) заяви: „След скандала с конското месо много потребители имаха сериозни въпроси относно проследяемостта на храната и сигурността на снабдителната верига за месни продукти. Европейският парламент се постара да отговори на тези въпроси и да приеме текст, който да позволи на компетентните власти ефективно да се борят с измамите.“

Тя добави: „Гордея се също така, че Парламентът успя да подсили главата за налагане на правилата, особено що се отнася до наказанията за умишлени нарушения. Вярвам, че наистина сериозните наказания ще бъдат ключов инструмент в борбата с измамите.“

Споразумението, договорено от евродепутатите и Съвета, предвижда:

• всеобхватен контрол по цялата хранително-вкусова верига: контрол на храните, фуражите, растенията, пестицидите, хуманното отношение към животните, географските указания и биологичното земеделие;
• проверки във всички сектори без предупреждение на базата на основан на риска подход;
• по-добро налагане на правилата срещу измамни или заблуждаващи практики;
• условия за внос на животни и продукти от трети страни;
• контрол от страна на Европейската комисия в държавите членки на ЕС и в трети страни.

Бележка

Скорошни случаи на измами с храни, като скандала с конското месо, показват необходимостта от по-ефективни действия от страна на контролните органи за защита на потребителите и коректните оператори от рисковете, произтичащи от нарушения на правилата по цялата хранителна верига.

Новите правила ще следват основан на риска подход, като по този начин позволят на компетентните органи да насочат ресурсите си към по-съществени въпроси, като взимат предвид всички рискове, а не само рискове за здравето.

За да се създаде хармонизирана обща рамка, предложението за регламент покрива в един нормативен текст официалните проверки за всички сектори в хранително-вкусовата верига (понастоящем са разделени между 16 регламента и директиви). Предложението представя задълбочено преразглеждане на съществуващите разпоредби. То цели да премахне препокриващи се нормативни текстове и да представи пропорционален и гъвкав подход, който позволява бързи реакции в извънредни ситуации.

* * *

Допълнителна информация:

Процедура: обикновена законодателна процедура, споразумение на второ четене.

Визова реципрочност

Гражданите на България, Хърватия, Кипър, Полша и Румъния все още не могат да влизат на територията на САЩ без виза, докато гражданите на САЩ могат да пътуват безвизово във всички държави членки на ЕС.

Според механизма за визова реципрочност, ако трета страна не отмени изискването за виза в рамките на 24 месеца от получаване на уведомление за липса на реципрочност, Комисията трябва да приеме делегиран акт за суспендиране на безвизовия режим за граждани на съответната страна за период от 12 месеца. Парламентът и Съветът могат да възразят на такъв акт.

След уведомление за липса на реципрочност от 12 април 2014 г. Комисията трябваше да е реагирала преди 12 април 2016 г. Въпреки повторните призиви от страна на евродепутати, тя все още не е предприела никакви законови мерки. Канада също изисква визи от граждани на България и Румъния, но вече обяви, че тези изисквания ще бъдат свалени от 1 декември 2017 г.

Обща информация

През април 2014 г. Европейската комисия беше уведомена, че пет държави не изпълняват своите задължения спрямо ЕС по отношение на реципрочността на безвизовото пътуване. Това са Австралия, Бруней, Канада, Япония и САЩ.

Австралия, Бруней и Япония вече отмениха визите за всички граждани на ЕС, а Канада ще направи това през декември тази година.

„Много съм благодарен на колегите, че подкрепиха този доклад. Днешният вот отбелязва голяма стъпка към постигането на нашите амбициозни климатични цели,“ каза докладчикът Иън Дънкан (ЕКР, Великобритания). Той добави: „Парламентът гласува амбициозни мерки за изпълнение на задълженията ни по Парижкото споразумение. Ние изпратихме силен сигнал на Съвета, че имаме сериозни намерения в борбата против глобалното затопляне.“

Евродепутатите одобриха предложението на Европейската комисия за увеличаване на т.нар. „коефициент на линейно намаление“ – годишно намаление на въглеродните кредити, продавани, за да се постигне понижаване на въглеродните прагове, с 2,2%, считано от 2021 г., в сравнение с 1,74% по настоящото законодателство. Според евродепутатите този фактор трябва да бъде наблюдаван постоянно с оглед евентуалното му увеличаване до 2,4% до 2024 г., най-рано.

Евродепутатите искат също така да се засили капацитетът на Резерва за стабилност на пазара с цел премахване на излишъка от въглеродни кредити. Когато той бъде задействан, във всяка от първите четири години, в които се провеждат тръжни процедури, ще се премахват до 24% от излишните кредити. Евродепутатите също подкрепят идеята 800 милиона квоти трябва да бъдат отстранени от РСП от 1 януари 2021 г. нататък.

Ще бъдат създадени два фонда, които ще се финансират чрез приходи от отдаването на квотите чрез търг. Модернизационен фонд ще подкрепя модернизацията на енергийните системи в държави членки с нисък ръст на БВП. От друга страна, Иновационен фонд ще предоставя финансова помощ за възобновяема енергия, улавяне и съхранение на въглерод и иновационни ниско въглеродни проекти.

Евродепутатите предлагат и да се създаде Фонд за справедлив преход, който да обединява приходите от тръжната продажба на квоти за насърчаване на придобиването на професионални умения и пренасочването на работниците, засегнати от преобразуването на работни места при прехода към декарбонизирана икономика.

Въздухоплавателен сектор и корабоплаване

Според евродепутатите въздухоплавателният сектор трябва да получи с 10% по-малко квоти от средното за периода 2014–2016 г., за да се изравни неговото равнище с останалите сектори. Всички приходи от квотите във въздухоплавателния сектор, разпределени чрез тръжна продажба, се заделят целево за действия в областта на климата в ЕС и трети държави.

Евродепутатите отбелязват, че в отсъствието на съвместима система, действаща в рамките на Международната морска организация, емисиите на CO2, изпускани в пристанища на ЕС и по време на плавания до и от междинни пристанища в Европа, трябва да се отчитат чрез новата система. Те предлагат създаването на „Морски фонд за климата“, който има за цел да предоставя обезщетения за емисии от морски превоз, да подобрява енергийната ефективност и да улеснява инвестициите в иновативни технологии за намаляване на емисиите на CO2 на отрасъла на морското корабоплаване.

Следващи стъпки

Законодателството беше бе прието с 379 гласа „за“ срещу 263 „против“, с 57 „въздържал се“. Евродепутатите ще започнат преговори с малтийското председателство на Съвета, за да се постигне съгласие относно законопроекта, който след това ще се върне в ЕП.

„Актуализирането на граничния ни контрол ще ни помогне да управляваме нарастващия пътникопоток. Той е и основен инструмент за по-добро управление на миграцията, и по-специално случаите на пресрочване на разрешения период за престой, както и за подобряване на нашата реакция на настоящата заплаха от тероризъм.“

Кармело Абела, министър на вътрешните работи и националната сигурност на Малта

Освен това Корепер постигна съгласие по мандат за преговори по регламент за изменение на Кодекса на шенгенските граници с оглед на системата за влизане/излизане. Въз основа на тези мандати малтийското председателство ще започне преговори с Европейския парламент. Позицията на Съвета предвижда няколко важни елемента, сред които:

Съхранявана информация

Системата за влизане/излизане ще се прилага по отношение на граждани на трети държави – както за тези, за които се изискват визи, така и за освободените от това изискване, – които са допуснати за краткосрочен престой от 90 дни в рамките на всеки период от 180 дни. Тя ще регистрира влизането, излизането и отказа за влизане на тези граждани.

Системата ще съхранява и информация относно тяхната самоличност, документи за пътуване и биометрични данни (четири пръстови отпечатъка и портретна снимка).

В проекта за регламент се предвижда също оперативна съвместимост между системата за влизане/излизане и Визовата информационна система (ВИС) за тези граждани на трети държави, които трябва да притежават виза, за да преминат външната граница на ЕС. Съпоставянето на информацията с данните във ВИС ще гарантира бързина и ефикасност на граничните проверки.

Системата за влизане/излизане се състои от централна база данни, където се съхранява информацията, свързана с националните единни интерфейси. Данните, свързани с граждани на трети държави, ще се съхраняват за срок от пет години за целите на управлението на границите.

Достъп до информацията

Информацията, която се съхранява в системата за влизане/излизане, ще бъде достъпна за граничните органи, визовите органи и органите в държавите членки, които са оправомощени да проверяват дали гражданинът на трета държава отговаря на условията за влизане или престой. Данните в системата за влизане/излизане ще бъдат на разположение и на оправомощените правоприлагащи органи и на Европол с цел предотвратяване, разкриване и разследване на терористични или други тежки престъпления, в съответствие с условията, посочени в позицията на Съвета.

Всеки достъп до съдържащата се в системата за влизане/излизане информация и нейното обработване следва да бъдат пропорционални и необходими за изпълнението на задачите на компетентните органи.

Контекст

Предложеният регламент е преработен вариант на законодателен пакет, представен от Комисията през февруари 2013 г. След като съзаконодателните органи изразиха опасения от техническо, финансово и оперативно естество по някои аспекти на пакета от 2013 г., Комисията извърши техническо проучване, което беше последвано от пилотен проект, възложен на Европейската агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи (eu-LISA). Въз основа на резултатите от тази подготвителна фаза, на 6 април 2016 г. Комисията представи изменено предложение.

Целта на промяната е да направи заплащането по проектите по-справедливо за учените най-вече от Централна и Източна Европа. С нея изследователите от 13-те държави, присъединили се впоследствие към ЕС, ще получават по-високи възнаграждения, отколкото в момента, което ще ги стимулира да участват по-активно в Програмата. Това ще бъде и мярка в подкрепа на спиране на процеса на „изтичане на мозъци“ от Изток на Запад.

До момента заплащането по „Хоризонт 2020“ се формира на база основната заплата на университетските преподаватели и учените в съответната страна. В почти всички държави те получават и допълнителни средства като бонуси – например за оценка на проекти или за публикуване на статии. При досегашната система това заплащане не се отчита и в много държави от Източна Европа се оказва, че средствата за час работа по национален проект са повече от тези по европрограмата. А конкуренцията за европейските средства е в пъти по-голяма.

Според новото по-широко определение някои от бонусите, които изследователите по-рано получаваха като допълнително възнаграждение, сега ще бъдат зачитани за част от основната им заплата – до размера, който биха получили при работа по проект с национално финансиране. Освен да повишат мотивацията за участие в конкурсите по програмата, измененията ще допринесат и за привличане на чуждестранни специалисти. Статистиката сочи, че в страни като Полша и Румъния, да не говорим за България, където месечните заплати са едва една трета от заплащането в Германия или Франция, учените получават повече за работа по проект от националния фонд за научни изследвания, отколкото за проект от много по-престижния Европейски съвет за научни изследвания.

Неравнопоставеността се получава при въвеждането на правилата по „Хоризонт 2020“, тъй като при нейния предшественик – 7. Рамкова програма за научни изследвания, заплатите се смятат на база на общoто брутно възнаграждение на учения. Напрежението по въпроса ескалира, когато румънски евродепутати изпращат остри писма до председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. В едно от тях с автор Сорин Моиша се подчертава, че правилата засилват изтичането на мозъци и понижават важността на европрограмата. „Най-добрите учени трябва да получават възнаграждения, съответстващи на тези на колегите им в другите страни. Средствата по „Хоризонт 2020“ трябва да задържат елита от специалисти в Румъния, за да допринасят за развитието на икономиката, университетите и другите научни институции. Европа трябва да подкрепя това, а не да създава пречки“, категоричен е евродепутатът. В писмата се посочва, че румънски учени със спечелени проекти се отказват от тях или се опитват да се преместят на работа в институции в Западна Европа, за да получат достойно заплащане. За промяната лобират и министрите на Унгария, България, Чехия, Словакия, Словения, Естония и Латвия. Досега, за да излязат от конфузната ситуация, в някои от тези държави изкуствено са завишавали основното заплащане на учените, за да получат те по-добро възнаграждение по европрограмата.

Възможността за получаване на бонуси до 8000 евро годишно за работа по проект по „Хоризонт 2020“ е заложено в правилата на Програмата още при подготовката на нейния старт. Целта на мярката също е намаляване на неравенството между учените от Западна и Централна и Източна Европа. Това е и начин институциите с ниско заплащане да задържат талантливите си изследователи.Заради специалните условия за отпускане на средствата са ощетени най-вече тези, които имат нисък базов доход и допълнително заплащане по проекти, финансирани от структурните и кохезионните фондове. Най-негативен е ефектът в държавите, чиято проектна работа се финансира най-вече от кохезионните фондове. Това са тези, при които брутният вътрешен продукт на глава на населението е по-малък от 90 на сто от средния за ЕС. В това число попада и България. Според Еврокомисията най-силен негативен ефект от досегашните правила на „Хоризонт 2020“ има за учените в Румъния и Полша. С новите промени се дава нова дефиниция за допълнително заплащане, което тушира проблема.

Все още не са публикувани финансови данни колко средства ще бъдат необходими за повишаването на заплащането и как ще се отрази това на бюджета на „Хоризонт 2020“.

Всеки участник има право да изпрати до 3 авторски снимки, които следва да бъдат във формат JPG.

Снимките могат да бъдат изпращани до 31 март на е-адрес: pr_riosv_hs@abv.bg

Заедно с тях участникът трябва задължително да прикачи файл със следното съдържание: име и фамилия, възраст, населено място, училище, клас, е-mail и телефон за връзка, заглавие на снимката и кратко описание къде е направена и какво изобразява.

С изпращането на снимките участникът се съгласява те да бъдат публично споделени в интернет пространството!

В албум, който ще бъде специално създаден във Фейсбук страницата за информационно-образователните дейности на РИОСВ – Хасково „Приятели на природата“ ще бъдат публикувани всички участващи в конкурса снимки. Гласуването ще се извърши онлайн с харесване под всяка фотография и ще продължи до 15 април.

Авторите на трите снимки, събрали най-много гласове, ще бъдат класирани съответно на първо, второ и трето място. Предвидена е и специална награда на Регионалната екоинспекция. Отличените ще получат грамоти и предметни награди. Награждаването ще се състои на 21 април в залата на РИОСВ – Хасково.

За повече информация:

Мариана Чомпалова-Йорданова

ст. експерт „Връзки с обществеността”

РИОСВ – Хасково

тел: 038/60 16 23, gsm: 0886/015315

email: mchompalova@riosv-hs.org

pr_riosv_hs@abv.bg

website: http://haskovo.riosv.com

Конкурсът се провежда под патронажа на българския евродепутат Мария Габриел. Тя дава и големите награди за най-добрите в общите категории – „Компютърна рисунка“ и „Компютърен колаж“ – посещение в Европарламента в Брюксел.

Освен това ще бъдат присъдени първа, втора и трета награда във всяка от осемте възрастови групи.

Крайният срок за получаване на творбите на адреса на читалище „Заря“ в Хасково е 12.04.2017 г.

Едно от условията е подадените за конкурса работи да не са отпечатвани на хартиен носител или публикувани в Интернет до обявяването на резултатите, което ще се случи на 26-ти април.

И през тази година по време на церемонията по награждаването, на 5-ти май, ще бъде открита изложба с творбите на участниците.

Всичко за конкурса можете да намерите ТУК: http://kshvalecompetition.weebly.com/.

Общественият борд на TELUS International е шестнадесетият по ред Борд за цял свят. В България той обединява видни обществени лидери и членове на компанията, които вземат решения кои инициативи да бъдат финансирани, в зависимост от устойчивостта на решението, което предлагат, по важни обществени проблеми. В състава на Борда към момента влизат Магдалена Малеева, бивша тенис състезателка и основател на Горичка.бг, Елвин Гури, главен изпълнителен директор на River Styxx Capital и един от основателите на организацията „Заедно в час", Красимира Величкова, Български дарителски форум, Нели Радева, основател на Фондацията „И аз мога“, и представители на компанията TELUS International Europe.

Над 10 години екипът на TELUS споделя философията „да даваме, там където живеем“. (We give where we live). Компанията инвестира време и експертиза в търсене на най-подходящия инструмент за подпомагане на местни граждански организации, които имат най-голямо влияние върху развитието на младите хора. От 2000 г. насам Обществените бордове на TELUS са дарили над 47 милиона канадски долара на повече от 3,770 обществени проекта, целящи да подобрят живота на 2 милиона деца и младежи.

При нужда от допълнителна информация може да се свържете с Александра Коларова и Десислава Рангелова на телефон 02/931 73 30/31 или на майл: aleksandra.kolarova@telusinternational.com и desislava.rangelova@telusinternational.com.

Секторните съюзи на уменията за стратегическо сътрудничество, във връзка с уменията в рамките на сектора, набелязват и разработват конкретни действия за установяване на съответствие между търсенето и предлагането на умения с цел подпомагане на цялостната стратегия за развитие на сектора.

Проектите могат да постигат тези цели чрез кандидатстване по една от следните „партиди“:

• Партида 1 – Секторни съюзи на уменията за определяне на нужните умения. Имат за цел да определят и предоставят подробни доказателства относно нуждите от умения и недостига на такива в определен икономически сектор. Това би дало възможност за справяне с подобен недостиг чрез осигуряване на обучение, независимо дали в сферата на ПОО или друг сектор в образованието и обучението.
• Партида 2 – Секторни съюзи на уменията за разработване и предоставяне на ПОО. Имат за цел да реагират на определен недостиг на умения и нужди от квалифицирана работна сила в конкретен икономически сектор. Тази цел се осъществява чрез разработване на учебни планове и методологии за осигуряване на преподаване и обучение. Плановете и методологиите за обучение трябва да включват стабилен компонент за учене в процеса на работа и да подпомагат транснационалната мобилност на учащите.
• Партида 3 – Секторни съюзи на уменията за въвеждане на нов стратегически подход („план“) за сътрудничество в сектора по отношение на уменията. Планът за сътрудничество в сектора по отношение на уменията е едно от десетте действия в „Програмата за нови умения за Европа“. Той цели подобряване на познанията за уменията и осигуряване на ясна стратегия и инструменти за справяне с недостига на квалифицирана работна сила в конкретни икономически сектори. Той ще се изпробва в шест сектора: автомобилна, отбранителна, морска технология, космическа и гео-информация, кожени изделия, текстилна, шивашка и обувна промишленост и туризъм.

Общият бюджет, определен за съфинансирането на проектите, се предвижда да бъде 28 млн. евро (1 млн. евро за партида 1, 3 млн. евро за партида 2 и 24 млн. евро за партида 3)

• Приоритет 2.1: „Подобряване на съвместния мониторинг по околна среда“;
• Приоритет 2.2: „Повишаване на осведомеността и съвместни действия за намаляване на речните и морски отпадъци“.

Общата сума на средствата предоставени от фонда на Европейския инструмент за съседство (ЕИС) в Първа покана за набиране на проектни предложения е 19 655 625,60 евро.

Избираеми от България са регионите за планиране (NUTS II): Североизточен, Югоизточен.

В рамките на програмата граждански организации ще бъдат подкрепени с безвъзмездно финансиране, обучения и различни форми на обмяна на опит за срок от 30 до 36 месеца. Тези, който най-добре развият и документират моделите си на работа, ще получат допълнителна подкрепа за изграждане на капацитет и практики за застъпничество на месно и национално ниво.

Повече информация можете да намерите тук: http://www.ngobg.info/bg/news/

• Подготовка на лица, желаещи да развиват собствен бизнес, вкл. безработни и работещи, за планиране и стартиране на самостоятелна стопанска дейност и самонаемане;
• Предоставяне на комплекс от обучения и услуги, които да подпомогнат целевите групи в разработката и преценката на предприемаческите им идеи, придобиването на нужни за управлението и развитието на бизнеса знания и умения и разработването на бизнес идеите в жизнеспособни планове за реализация на реална стопанска дейност;
• Предоставяне на подкрепа за започване на реална стопанска дейност и намиране на подходящи източници на финансиране, достъп до услуги и менторство за развитие на бизнес.

Операцията е част от цялостната подкрепа чрез ОПРЧР за стартиращи предприемачи и постигане на заетост чрез самонаемане, като се предвижда тя да подготви крайни получатели на предвидените финансови инструменти по ОПРЧР.

Процедурата за безвъзмездна финансова помощ се реализира с финансовата подкрепа на Европейския Социален Фонд. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по настоящата процедура е 5 000 000 лв.

Пълният комплект Условия за кандидатстване е публикуван на следните интернет адреси: http://esf.bg/procedures/podkrepa-za-predpriemachestvo/

Проектните предложения по настоящата процедура се подават само по електронен път с Квалифициран електронен подпис (КЕП) като се използва Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН 2020) – https://eumis2020.government.bg.

Процент на публичното съфинансиране: 100% безвъзмездна помощ.

Минимален и максимален размер на финансиране: Мин. размер на помощта 50 000 лв.; Макс. размер на помощта: до 391 166 лева.

Повече информация можете да намерите ТУК:

https://eumis2020.government.bg/bg/s/Procedure/Info/5e66d3d3-b15d-459f-aab8-50b4764d7777

Очакваните резултати от подкрепата по процедурата се изразяват в повишен граждански контрол върху реформата в съдебната система и нарастване на броя активно включени НПО в този процес, отправени препоръки за подобряване на съдебната система и пренесени добри практики, популяризиране и създаване на необходимите условия за въвеждане в практиката на алтернативни методи за решаване на правни спорове като в резултат на подкрепата ще се повиши ефективността на работата на институциите на съдебната власт и ще се увеличи общественото доверие към тях.

Процедурата е с три срока за кандидатстване:

- 28.04.2017 г. – 18:00 ч. – първи краен срок за кандидатстване (за проекти, които ще се изпълняват през 2017–2019 г.)

- 30.09.2018 г. – 18:00 ч. – втори краен срок за кандидатстване (за проекти, които ще се изпълняват 2019–2020 г.)

- 30.09.2020 г. – 18:00 ч. – трети краен срок за кандидатстване (за проекти, които ще се изпълняват 2021–2022 г.)

Проектите следва да са фокусирани върху:

• Научноизследователска дейност, технологично развитие и иновации;
• Конкурентоспособност на малките и средните предприятия;
• Нисковъглеродна икономика;
• Околна среда и ресурсна ефективност.

Въпреки че поканата няма тематично и териториално ограничение, акцентът е върху недобре представените теми в предишните покани (възобновяема енергия и управление на водите и др.) и включването на партньори от регионите, които досега не са участвали в програмата.

Повече информация можете да намерите тук: http://www.interregeurope.eu/apply/