Добре дошли в сайта на Европа Директно Хасково!

Посетете още

Електронен бюлетин на
Информационен център "Европа Директно - Хасково"
Брой 5 / 10.2020 г.

Информацията и мненията, публикувани тук, не отразяват задължително официалните становища на Европейския съюз и на Европейската комисия. Нито едно лице, действащо от името на Комисията, не носи отговорност за начина, по който горната информация може да бъде използвана.

Европейски информационен център „Европа Директно – Хасково“ е част от информационната мрежа EUROPE DIRECT и се подкрепя от Фондация център “Отворено образование“, Европейската комисия и Европейския парламент.

ВАЖНО! За да получите отговор на важните за Вас въпроси за Европейския съюз, от територията на всяка страна членка можете да използвате безплатната телефонна линия 00800 6 7 8 9 10 11.


За да публикуваме Ваши новини и/или обяви в електронния бюлетин, изпратете ги на europedirect_haskovo@abv.bg

Можете да се включите или изключите от списъка на абонатите на електронния бюлетин на Интернет страницата на "Европа директно - Хасково".

Минали броеве на Eлектронния седмичник можете да прегледате на Интернет страницата на "Европа директно - Хасково".

Новини от Европа

Парламентът иска обвързващ и ефективен механизъм за защита на ценностите на ЕС

ЕП е очаква Комисията да отговори на всеобхватното предложение за годишен механизъм за мониторинг в ЕС

  • Резолюция в защита на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права във всички държави членки
  • ЕС е „недостатъчно оборудван в структурно отношение“, за да се справи с отстъпленията от неговите основополагащи ценности
  • Предложението на Парламента включва превантивни и корективни аспекти

Необходими са годишни, специфични за всяка държава препоръки за задействане на механизма за защита на ценностите на ЕС, производствата за установяване на неизпълнение на задължения и бюджетните изисквания.

В резолюция, приета в сряда с 521 гласа „за“, 152 „против“ и 21 „въздържал се“, Европейският парламент представя предложението си за постоянен механизъм на ЕС за защита на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права.

Необходимостта от ефективен механизъм

В текста евродепутатите отново изразяват загриженост, че в няколко държави от ЕС „се увеличават и укрепват авторитарни и нелиберални тенденции“, допълнително утежнени от пандемията от COVID-19, както и от „корупцията, дезинформацията и обсебването на държавата от частни интереси“. Посочва се също, че ЕС не разполага с необходимите инструменти, за да се справи с подобна „безпрецедентна и ескалираща криза на неговите основополагащи ценности“, като се изтъква неспособността на Съвета да постигне значителен напредък в текущите процедури по член 7 и се отбелязва, че това „предоставя възможност за трайно отклонение от ценностите“.

С цел правният ред на Европейския съюз, основните права на неговите граждани и доверието в Съюза в международен план да бъдат ефективно защитени от нарушенията на ценностите, установени в член 2, евродепутатите предлагат създаването на основан на доказателства механизъм, който да се прилага еднакво, безпристрастно и справедливо за всички държави членки, като същевременно се зачитат принципите на субсидиарност и пропорционалност.

Междуинституционално споразумение относно „годишен цикъл на наблюдение на ценностите на Съюза“

Новият „годишен цикъл на наблюдение“ трябва да включва превантивни и корективни аспекти, изградени около специфични за всяка държава препоръки, със срокове и цели, свързани с конкретни мерки, включително процедурите по член 7, производствата за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка и бюджетните изисквания (когато влязат в сила). Предложението на Парламента ще консолидира и замени съществуващите механизми като неотдавнашния Доклад на ЕК относно върховенството на закона.

Цитат

„Предложението ни заменя и допълва няколко инструмента, които се доказаха като неефективни, като предвижда установяването на годишен цикъл на наблюдение. При несправяне със сериозни проблеми, идентифицирани в този контекст, би могло да се пристъпи към специфични корективни мерки, които ще са по-ефикасни от настоящата ни несъгласувана уредба, особено щом бъдат свързани с бюджетните изисквания. Сключването на междуинституционално споразумение ще изпрати категоричен сигнал, че ЕС е решен да защитава конституционните си основи“, каза докладчикът Михал Шимечка (Renew, Словакия).

Следващи стъпки

Евродепутатите очакват Комисията да представи предложение въз основа на резолюцията.

Контекст

Парламентът апелира от 2016 г. за постоянен механизъм на Съюза за защита на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права. Парламентът настоява от 2018 г., че подобен нов инструмент следва да бъде свързан със защита на бюджета на ЕС, когато дадена държава членка системно не спазва принципите на правовата държава. Евродепутатите също посочиха европейския семестър като полезен съществуващ ресурс, който може да се използва в това отношение.

Вижте целия текст...

Право на ЕС в областта на климата: евродепутатите искат спад с 60% на емисиите до 2030 г.

  • Бюджетът за ограничаване на парниковия ефект ще помогне на ЕС да постигне целите от Париж
  • Създава се независим научен орган, който да наблюдава напредъка
  • Всички преки и косвени субсидии за изкопаеми горива трябва да бъдат постепенно прекратени до 2025 г.

Европейският парламент подкрепи идеята за неутралност по отношение на климата на държавите членки до 2050 г. и иска по-амбициозни цели за емисиите към 2030 г. и 2040 г.

На 07.10.2020 г. Парламентът прие мандата за преговори по законодателството на ЕС в областта на климата с 392 гласа „за“, 161 гласа „против“ и 142 гласа „въздържал се“. Новото законодателство има за цел да превърне политическото обещание за неутрален по отношение на климата ЕС до 2050 г. в обвързващо задължение. То също така ще предостави на европейските граждани и предприятия правната сигурност и предвидимост, от които те се нуждаят за извършването на прехода.

Евродепутатите настояват както ЕС като цяло, така и всяка отделна държава членка, да станат неутрални по отношение на климата до 2050 г., като след това ЕС ще постигне „отрицателни емисии“. Те също така призовават за достатъчно финансиране за постигането на тази цел.

Евродепутатите искат Комисията да предложи до 31 май 2023 г., чрез обикновената процедура за вземане на решения, „траекторията“ на постигането на въглероден неутралитет до 2050 г. на равнище ЕС. Тя трябва да вземе предвид общите оставащи емисии на парникови газове в ЕС до 2050 г., за да се ограничи повишаването на температурата в съответствие с Парижкото споразумение. „Траекторията“ ще се преразглежда след всеки глобален преглед на състоянието на климата.

Евродепутатите искат също така да бъде създаден Европейски съвет по изменението на климата (ЕСИК) — независим научен орган, който да наблюдава последователността на политиката и напредъка към постигането на целите.

Необходима е по-амбициозна цел за 2030 г.

В момента целта е намаляване на емисиите до 2030 г. с 40% спрямо равнището през 1990 г. Неотдавна Комисията предложи увеличение на целевото намаление до „поне 55%“ в изменено предложение за законодателство на ЕС в областта на климата.

Евродепутатите днес „вдигнаха летвата“ по-високо, като призоваха за намаление с 60% към 2030 г., като добавят, че националните цели трябва да се увеличават по икономически ефективен и справедлив начин.

Те също така искат Комисията да предложи междинна цел за 2040 г., след като се направи оценка на въздействието, за да се гарантира, че ЕС е на път да постигне целта си за 2050 г.

ЕС и държавите членки трябва да прекратят и всички преки и косвени субсидии за изкопаеми горива най-късно до 31 декември 2025 г., казват евродепутатите, като същевременно подчертават необходимостта от продължаване на усилията за борба с енергийната бедност.

Цитат

След гласуването докладчикът на Парламента Юте Гутеланд (С&Д, Швеция) каза: „Приемането на доклада изпраща ясно послание до Комисията и Съвета в светлината на предстоящите преговори. Очакваме всички държави членки да постигнат неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. и се нуждаем от силни междинни цели за 2030 г. и 2040 г., за да може ЕС да постигне крайната цел.

Доволна съм от включването на бюджета за парникови газове, определящ общото оставащо количество емисии, които могат да бъдат отделяни до 2050 г., без да се излагат на риск ангажиментите на ЕС по Парижкото споразумение.“

Следващи стъпки

Парламентът вече е готов да започне преговори с държавите членки, след като Съветът постигне съгласие за обща позиция.

Контекст

Със свое решение от 2019 г. Европейският съвет одобри целта да се постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г. Решението беше последвано през март 2020 г. от предложение на Комисията за законодателство на ЕС в областта на климата, което поставя постигането на тази цел като правно изискване.

Парламентът играе важна роля в застъпничеството за по-амбициозно законодателство на ЕС в областта на климата. На 28 ноември 2019 г. той обяви извънредно положение в областта на климата.

Вижте целия текст...

Право на ЕС в областта на климата: евродепутатите искат спад с 60% на емисиите до 2030 г.

  • Вирусът може да остане активен още месеци до намирането на ефективна и сигурна ваксина
  • Необходима е едно и също определение за положителен случай на COVID-19, за случай на смърт поради COVID-19 и за възстановяване след заразяване
  • Грипният сезон вероятно ще увеличи броя тествания

Общи определения, здравни критерии и методологии са ключови за ефективната борба с продължаващата пандемия и нейните икономически последици в ЕС, казват евродепутатите.

Притеснени от последните увеличения на положителните случаи на COVID-19 в цяла Европа, евродепутатите изразяват съжаление, че държавите членки не си взели поуки от началото на кризата и отново са предприели различни и некоординирани мерки.

В резолюция, приета в четвъртък с 595 гласа „за“, 50 гласа „против“ и 41 гласа „въздържал се“, те посочват липсата на хармонизирана методология, използвана за събиране и оценяване на броя заразени хора, което води до различни оценки на здравния риск и ограничения на свободното движение за хора, пътуващи от други страни от ЕС.

След дебата във вторник с комисар Дидие Рейндерс и министър Михаел Рот от името на Германското председателство, Парламентът призовава държавите членки:

  • да приемат едно и също определение за положителен случай на COVID-19 и за възстановяване след заразяване,
  • взаимно признаване на резултати от тестове във всички държави членки,
  • установяване на общ период за карантина,
  • координация на подход за ограничаване на свободното движение, съгласно препоръките на Комисията, и
  • разглеждане възможно най-скоро на връщането към напълно функциониращо Шенгенско пространство, без проверки по вътрешните граници, и на планове за действие при извънредни ситуации.

Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията следва да отговаря за оценката на риска от разпространение на вируса и за публикуване на седмична актуализирана карта на риска (по региони), като използва общ цветен код въз основа на данните, предоставени от държавите членки. Неговите ресурси и персонал трябва да бъдат незабавно увеличени, добавят евродепутатите.

Насърчаване използването на приложения за проследяване

Резолюцията отправя искане към Комисията да разработи хармонизирана форма за локализиране на пътниците, за да изгради доверие в система за наблюдение в целия ЕС. Използването на приложения за проследяване следва да се насърчава, според евродепутатите. Те очакват националните системи да бъдат оперативно съвместими до октомври, за да се даде възможност за проследяване на COVID-19 в целия ЕС. Те подчертават, че тези приложения трябва да функционират в пълно съответствие с Общия регламент относно защитата на данните.

Вижте целия текст...

Парламентът иска по-голяма подкрепа за регионите с цел успешен енергиен преход

ФСП ще предостави подкрепа на хората, икономиката и околната среда. .©Pkproject/Adobe Stock
  • Парламентът разшири обхвата на новия Фонд за справедлив преход (ФСП)
  • Социалното сближаване е водещ принцип при предоставянето на подкрепа от ФСП
  • Специален акцент върху най-слабо развитите, най-отдалечените региони и островите
  • Европейският съвет трябва да увеличи размера на средствата, за да се покрият действителните нужди

Членовете на ЕП са готови да започнат преговори със Съвета на ЕС за създаване на Фонда за справедлив преход с цел смекчаване на социалното въздействие от преминаването към зелена икономика.

Парламентът настоя за значително увеличение на средствата за ФСП от бюджета на ЕС за 2021—2027 г. (25 млрд. евро по цени от 2018 г., при положение че предложението на Комисията беше за 11 млрд. евро, а Европейският съвет договори намаление до 7,5 млрд. евро). Тази сума следва да бъде допълнена с 32 млрд. евро по текущи цени, които ще бъдат отпуснати по линия на Инструмента на ЕС за възстановяване.

Освен това евродепутатите потвърдиха ключовите разпоредби от проектопрепоръките на комисията по регионално развитие на ЕП (REGI):

  • осигуряване на подкрепа на хората, икономиката и околната среда;
  • създаване на „Зелен механизъм за възнаграждение“, позволяващ 18% от общия размер на средствата на ФСП да бъдат разпределени за държави членки, които намалят емисиите си на парникови газове по-бързо от останалите;
  • по 1% от общата сума ще бъдат отпуснати съответно за островите и за най-отдалечените региони;
  • съфинансиране в размер до 85% на разходите за допустими проекти в целия ЕС;
  • възможност за прехвърляне на средства от други кохезионни фондове на доброволен принцип;
  • разширяване на обхвата с цел той да включва микропредприятия, устойчив туризъм, социална инфраструктура, университети и обществени научноизследователски институции, технологии за съхранение на енергия, централно отопление с ниски емисии, интелигентна и устойчива мобилност, цифрови иновации, включително цифрово и прецизно земеделие, проекти за борба с енергийната бедност, както и култура, образование и изграждане на общности;
  • дерогация за инвестиции в дейности, свързани с природен газ, за региони, силно зависещи от добива и изгарянето на каменни и лигнитни въглища, битуминозни шисти или торф, при условие че тези дейности отговарят на условията за опазване на околната среда в съответствие с регламента за таксономията и на шест допълнителни кумулативни условия.

Освен това само 50 % от националното разпределение ще бъде на разположение на държавите, които все още не са се ангажирали с национална цел за неутралност по отношение на климата до 2050 г., докато не бъде приета такава.

Следващи стъпки

Очаква се междуинституционалните преговори да започнат възможно най-скоро, като обхванат всички въпроси с изключение на финансовия пакет, който трябва да бъде договорен чрез успоредни преговори по Многогодишната финансова рамка (МФР).

Вижте целия текст...

Гласуване за собствените ресурси: „Зелена светлина“ за плана за възстановяване от COVID-19

Членовете на ЕП ускориха изпълнението на плана за възстановяване, за да се даде тласък на икономиката @AdobeStock/Hedgehog94
  • ЕП проправя пътя за ратификация на собствените ресурси от държавите членки в подкрепа на икономиката на ЕС
  • Необходим е правно обвързващ график за въвеждане на нови източници на приходи
  • По-нататъшно забавяне в Съвета на ЕС би навредило на социалното и икономическото възстановяване

Евродепутатите ускоряват процедурата, позволяваща на ЕС да вземе заеми в размер на 750 млрд. евро за плана за възстановяване „Next Generation EU“.

На септемврийската пленарна сесия евродепутатите гласуваха чрез ускорена процедура законодателно становище по Решението за собствените ресурси (РСР). Така отпада важна пречка и се ускорява процедурата за прилагане на ключовото законодателство на ЕС. То ще даде тласък на икономиката, тъй като ще позволи на Комисията да набере на финансовите пазари 750 млрд. евро за фонда за възстановяване.

Гласуването дава възможност на Съвета на ЕС бързо да приеме РСР и да започне процес на ратификация в 27 държави от ЕС. Така планът за възстановяване ще може да бъде приложен възможно най-скоро.

В становището си, прието с 445 гласа „за, 146 гласа „против“ и 88 гласа „въздържал се“, Парламентът поддържа позицията си относно необходимостта от въвеждане на нови източници на приходи в бюджета на ЕС, които следва да покриват поне разходите, свързани с плана за възстановяване.

Парламентът иска правно обвързващ график за въвеждане на новите собствени ресурси. Финансирането на възстановяването трябва да бъде устойчиво чрез въвеждане например на данъци за транснационалните замърсители и мултинационалните корпорации, за да не се прехвърлят финансови тежести на следващото поколение, настоява Парламентът.

Вижте целия текст...

Eвродепутатите проведоха и дебат с Урсула фон дер Лайен за състоянието на ЕС

Плановете на ЕС за справяне климатичните изменения, миграцията, заплахите за здравето и расизма бяха сред темите, обсъдени с председателя на Европейската комисия.

В речта си председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен представи пред Парламента редица нови инициативи.

Новите планове, които имат за цел да извадят европейската икономика от кризата, свързана с COVID-19, ще включват мерки за европейска минимална работна заплата и по-силен ангажимент по отношение на Европейския зелен пакт. По-специално Европейската комисия ще предложи да се увеличи целта за намаляване на емисиите до 2030 г. най-малко с 55 % в сравнение с нивата от 1990 г., заяви тя. Тя също така призова да се работи за укрепване на компетентността на ЕС в областта на здравеопазването и за създаване на агенция на ЕС, посветена на биомедицинските изследвания.

Необходима е по-силна гражданска защита с оглед поуките от COVID-19

  • ЕС трябва да може да притежава общо оборудванe и директно да помага на държавите членки, когато националният капацитет е надвишен
  • Необходим е парламентарен надзор върху отпуснатите суми за предотвратяване, готовност и реагиране
  • Преговорите със Съвета на ЕС трябва да започнат незабавно, за да може новата система да започне да функционира от 2021 г.

Евродепутатите призоват за засилване на механизма на ЕС за гражданска защита, така че ЕС да може по-добре да реагира при мащабни извънредни ситуации като COVID-19.

Механизмът за гражданска защита на ЕС (МГЗС) успешно помага на държавите членки да спасяват човешки животи, включително по време на кризата с COVID-19, чрез координиране и подпомагане в областта на гражданската защита. Медицинско оборудване като респиратори, лични предпазни средства, терапевтични и лабораторни материали са предоставени чрез механизма rescEU в подкрепа на националните здравни служби по време на пандемията.

Пандемията обаче също показа, че когато много държави членки са засегнати едновременно от една и съща извънредна ситуация, начинът, по който е създадено настоящото управление на кризи, има своите ограничения. Поради това евродепутатите искат да засилят ролята на ЕС чрез механизма rescEU, за да се гарантира, че държавите членки не са оставени да разчитат само на собствени активи и доброволна подкрепа при справяне с такива извънредни ситуации.

Необходимо е по-голямо и прозрачно финансиране на ЕС

В текущите преговори относно бюджетa на ЕС и фонда за възстановяване, Парламентът подкрепя значителното увеличение на предложения от Комисията бюджет.

Парламентът, обаче, иска да бъде разпределена значително по-голяма сума за готовност, включително за закупуване на необходимото ново оборудване, материали и ресурси на rescEU, за помощ на държавите членки при претоварване на националните капацитети. Това би дало възможност да се реагира бързо и ефективно на мащабни извънредни ситуации или на събития, които се случват рядко, но които оказват голямо въздействие, включително спешни медицински ситуации, като COVID-19.

С цел повече прозрачност по отношение на използването на финансиране от ЕС, членовете на ЕП искат също да уточнят как се разпределят средствата по трите стълба на механизма: превенция, готовност и реакция.

Вижте целия текст...

ЕС определя какво са "зелени" инвестиции, за да развие пазара

За да насърчи инвестициите в екологосъобразни проекти, Европейският съюз въвежда правила какво се разбира под "зелени" и устойчиви икономически дейности.

На 18 юни депутатите одобриха правна рамка, която дава насоки кои дейности могат да бъдат представяни като устойчиви. Законодателството налага обща класификация в ЕС, осигурява яснота за компаниите и инвеститорите и цели да насърчи ръста на частното финансиране за прехода към икономика, неутрална към климата.

Представители на Парламента и Съвета постигнаха предварително споразумение по законодателния текст през декември 2019 г. Парламентарните комисии по икономически въпроси и околна среда подкрепиха споразумението на 28 май.

Нужда от обща дефиниция

Устойчивото развитие предполага съхраняването на природните ресурси и зачитането на човешките и социалните права. Мерките в областта на климата са особено важни, тъй като климатичните изменения представляват все по-непосредствена заплаха.

Европейският съюз е ангажиран с намаляването на емисиите на парникови газове. Европейският зелен пакт, който е водещата инициатива на ЕС в областта на климата, поставя цел за достигане на нулеви нетни емисии до 2050 г.

За да бъде постигната целта, Европа трябва да инвестира в нови технологии. По оценки на Европейската комисия са нужни допълнителни 260 млрд. евро инвестиции на година през следващото десетилетие.

Тези средства не могат да дойдат само от публични институции - частните инвеститори също ще трябва да се намесят и да финансират проекти, които допринасят за климата. Оттук идва и необходимостта за ясни критерии какво се разбира под "устойчиви" и екологосъобразни дейности. В противен случай част от финансирането лесно може да бъде насочено към проекти, които твърдят, че опазват околната среда, но в действителност не го правят.

Някои страни в ЕС вече са започнали да разработват критерии за класификация. Компаниите, които търсят финансиране, и инвеститорите, които имат интерес да подкрепят проекти за устойчиво развитие, ще извлекат ползи от наличието на общи стандарти в ЕС.

Кои икономически дейности са “устойчиви”

Регламентът определя шест екологични цели и обявява, че една икономическа дейност може да бъде класифицирана като екологично устойчива, ако допринася за постигането на някоя от тези цели, без да нанася съществени щети на друга.

Принципът, че една икономическа дейност не може да бъде смятана за устойчива, ако нанася вреди, цели да гарантира, че ползите от тези дейности превишават негативите. Европейската комисия ще трябва да разработи критерии за спазването на принципа. Освен това екологично устойчивите дейности трябва да спазват правата на човека и трудовите права.

Формулираните екологични цели са:

  • смекчаване на изменението на климата (чрез предотвратяване или намаляване на емисиите, или чрез повишаване на поглъщанията на парникови газове);
  • адаптиране към изменението на климата (намаляване или предотвратяване на неблагоприятното въздействие на текущия или очаквания бъдещ климат или на рисковете в тази област);
  • устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси;
  • преход към "кръгова икономика" (дейности, които наблягат на многократното използване и рециклиране на ресурсите);
  • предотвратяване и контрол на замърсяването;
  • защита и възстановяване на биоразнообразието и екосистемите.

Участниците на финансовите пазари, които продават финансови продукти, и компаниите с над 500 служители ще трябва да обявяват как и до каква степен тяхната дейност допринася за постигането на екологичните цели. Ако те не претендират, че дейността им е екологично устойчива, това също трябва да бъде ясно заявено.

Следващи стъпки

Европейската комисия ще трябва да разработи технически критерии за определянето дали дадена дейност допринася за някоя от целите.

Критерите за първите две цели - смекчаване на изменението на климата и адаптиране - ще трябва да бъдат готови до края на 2020 г., а за останалите крайният срок е краят на 2021 г. Правилата ще започнат да се прилагат една година след установяването на техническите критерии.

Вижте целия текст...

Актуално

До 30 ноември тече допитване на ЕК за бъдещето на селските райони до 2040 година

Европейската комисия (ЕК) започна публична консултация относно бъдещето на селските райони и ролята, която те трябва да играят в нашето общество.

ЕК посочва, че Европейският съюз (ЕС) има за цел да създаде дебат за бъдещето на селските райони и ролята, която те трябва да играят в нашето общество. Тази инициатива ще постави визия за бъдещето на селските райони до 2040 г. и ще събере възгледи, обхващащи предизвикателства като:

• демографска промяна

• свързаност

• ниски нива на доходи

• ограничен достъп до услуги.

Освен това ще проучи иновативни, приобщаващи и устойчиви решения в светлината на климата и дигиталната трансформация и кризата COVID-19.

Настоящата широка обществена консултация на ЕК е насочена към всички заинтересовани страни:

  • широката общественост, в това число жителите на селските, градските и междинните райони в Европа,
  • европейските, националните, регионалните и местните администрации,
  • организациите, представляващи социалните партньори, гражданското общество и потребителите, както и НПО, чиято дейност е съсредоточена най-вече в селските райони,
  • заинтересованите страни от частния сектор (и техните сдружения),
  • научноизследователските и академичните среди, както и институциите и организациите в областта на образованието и обучението.

Чрез публичните консултации можете да изразите своите виждания относно аспекти на законодателството и политиките на ЕС, преди Комисията да финализира предложенията си.

До 30 ноември 2020 г. (до полунощ брюкселско време) можете да се включите в публичната консултация. Портал на ЕК за обществено обсъждане:

https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/12525-Long-term-vision-for-rural-areas

Вижте целия текст...

Предстоящи събития и обяви

„ХОРИЗОНТ 2020“: ЕК обяви покана за 1 млрд. € за стимулиране на зеления и дигитален преход по линия на Европейския зелен пак

Европейската комисия (ЕК) обяви покана на стойност 1 млрд. евро за научноизследователски проекти и проекти за иновации в отговор на климатичната криза и в подкрепа на защитата на уникалните екосистеми и биоразнообразие на Европа.

26 януари 2021 г. е крайният срок за представяне на предложения, като се очаква избраните проекти да започнат през есента на 2021 г.

Финансираната в рамките на програмата „Хоризонт 2020“ покана по линия на Европейския зелен пакт, регистрацията за която започна на 18.09.2020 г, „ще ускори възстановяването на Европа от кризата с коронавируса, като превърне екологичните предизвикателства във възможности за иновации“, съобщават от ЕК.

Комисарят за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел заяви: „Поканата по линия на Европейския зелен пакт, която е на стойност 1 млрд. евро, е последната и най-голямата по „Хоризонт 2020“. Тъй като иновациите са в центъра им, тази инвестиции ще ускорят устойчивия и справедлив преход към неутрална по отношение на климата Европа до 2050 г. Тъй като искаме тази системна трансформация да обхване абсолютно всички, призоваваме за конкретни действия за нови начини на взаимодействие с гражданите и за увеличаване на обществената значимост и въздействие.“

Поканата на ЕК по линия на Зеления пакт се отличава по някои важни аспекти от предишните покани по „Хоризонт 2020“. С оглед на належащия характер на проблемите, по които се работи, целта ще бъде да се постигнат видими и ясни резултати в кратко- до средносрочен план, но с перспектива за дългосрочна промяна. Действията са по-малко на брой, но са по-целенасочени, по-мащабни и с по-голяма видимост и с фокус върху възможностите за бързо увеличаване на мащаба, разпространение на резултатите и възприемане на практиките.

От проектите, които ще получат финансиране по поканата, ще се очаква да постигнат резултати с ясни ползи в 10 области:

Осем тематични области, които съответстват на основните направления на Европейския зелен пакт:

1. Засилване на амбициите в областта на климата;

2. Чиста, достъпна и сигурна енергия;

3. Промишленост за чиста и кръгова икономика;

4. Енерго- и ресурсноефективни сгради;

5. Устойчива и интелигентна мобилност;

6. „От фермата до трапезата“;

7. Биоразнообразие и екосистеми;

8. Нетоксична околна среда с нулево замърсяване.

Инвестициите в размер на 1 млрд. евро ще продължат изграждането на европейските системи и инфраструктури на знанието. Поканата включва възможности за международно сътрудничество, чрез което да се отчитат потребностите на по-слабо развитите нации, особено в Африка, в контекста на Парижкото споразумение и целите за устойчиво развитие.

Вижте целия текст...

Възможности за финансиране и обучения

Отворени процедури за кандидатстване с проектни предложения по Европейската зелена сделка

Европейската комисия обяви за открити процедурите за кандидатстване с проектни предложения по Европейската зелена сделка. Подробен списък с тези процедури можете да намерите като проследите тази препратка. Крайният срок за подаване на проектни предложения е 26 януари 2021 г.

Поканата за кандидатстване с проектни предложения, попадащи в обхвата на темата за Европейската зелена сделка се различава по важни аспекти от предишните покани по „Хоризонт 2020“. Предвид спешността на проблемите, с които се занимава, проектите по Европейската зелена сделка трябва да имат ясни цели, видими резултати в краткосрочен и средносрочен план, но с перспектива за дългосрочна промяна. По темата ще има по-малко, но по-целенасочени, по-мащабни и видими действия, с акцент върху бързата мащабируемост, разпространението и прилагането.

БЕЗРАБОТНИ МОГАТ ДА СТАРТИРАТ СВОЙ БИЗНЕС ЧРЕЗ МЯРКА НА АГЕНЦИЯТА ПО ЗАЕТОСТТА

Безработни лица с право на парично обезщетение могат да започнат собствен бизнес за производство на стоки и/или услуги благодарение на насърчителна мярка на Агенцията по заетостта. За целта желаещите трябва да представят бизнес проект в бюрото по труда, в което са регистрирани.

В Закона за насърчаване на заетостта е предвидена възможност те да вземат накуп цялото дължимо обезщетение за безработица, което да послужи като стартов капитал. Ако преценят, че имат нужда от допълнителна подкрепа за стопанската си дейност, може да кандидатстват по Националния план за действие по заетостта и да получат средства за квалификация за управление на новата си фирма, за сферата, в която е стартиращият бизнес, както и за ползване на консултантски услуги. В случай, че имат нужда от персонал и наемат безработно лице, ще получават и средства за неговото възнаграждение в размер на минималната работна заплата.

От началото на годината от тези опции са се възползвали 114 безработни. Най-често те са отваряли обекти за търговия или услуги като счетоводни, консултантски, фризьорски и други. Бизнес в сферата на земеделието са стартирали двама безработни, а други двама са организирали своя производствена дейност.

Подробна информация за насърчителната мярка на Агенцията по заетостта може да намерите тук: https://www.az.government.bg/…/nasarchavane-na-predpriemac…/

Вижте целия текст...

Намерете ни във

Анкета

От каква информация за Европейския съюз имате нужда?

Европейски структури и институции

Европейски политики

Човешки права

Трудови права

Финансиращи програми

Събития от европейско значение

Конкурси и състезания

Образование и стаж

Друго

Бюлетин

Вашето име:

Посещения на сайта

 ТекущПредишен
За деня:6066
За седмицата:60431
За месеца:17251940
Общо:97661
Вашият IP: 100.24.113.182